Home » Духовно развитие » Вътрешен глас – що е то?

Вътрешен глас – що е то?

imagesQ3EGPYHP
„В мига, в който нещо се изясни в мисълта ти, то се спуска към теб като огромен камион“
Ричард Бах – Кн. „Илюзии“

Случва се, слава на Бог! рядко, децата ми вдигат висока температура.
Като загрижена и притеснителна майка започвам да се суетя, тревожа, мисля как да се справя – хем да помогна на детето си по най-добрия начин, хем да запазя самообладание и спокойствие.
Започвам да водя диалог с Бог – да ми помогне, да помогне на детето ми да оздравее бързо. Да не страда, да не се мъчи. Притихнала и смирена, чувам с всичките си сетива как Бог ми отвръща – че всичко ще бъде наред. Само малко търпение и вяра. Цялата ми същност е впрегната в ситуацията. Душата ми знае какво да направи – да остане спокойна и да излива по много от безусловната ми майчина любов, за да сгрее и излекува детенцето ми. Вътрешния ми глас ми дава съвсем ясни напътствия как да се справя.

Понякога вътрешният глас се появява, без да съм го молила. Когато аха да мина с автомобила си на жълта светлина на светофара, той изскача и ми шепти: – Пак се изкушаваш да продължиш! Знаеш, че жълтото е само миг, не можеш да го уловиш, влизаш в капана на забраненото… И точно тогава ще се появи от нищото някой съвестен полицай и ще ме глоби. За преминаване на непозволена светлина на светофара.

Най-често вътрешният ми глас идва с напътствия.
От страх, предпазливост, колебания, не винаги се впускам стремглаво към действие, не винаги скачам на секундата. Изчаквам да го чуя. Викам го, търся го. Жадувам го. Умолявам го. Не мога без него.

Не рядко сключваме сделка. Ако ти така…., то аз ….така. И двамата оставаме доволни. Няма разочаровани. Играем по правилата. Много по-спокойно ми е. Поемам отговорност, защото знам, че ще има равновесие. Няма: ти – повече, аз – по-малко. Има баланс.

Вътрешния глас е умен, но и хитър. Проявява се под всякаква форма. Научих се да разгадавам формата му. Понякога е нежна милувка и ми става едно приятно топло. Друг път е леко плясване. Спирам, след като съм разляла чашата с вода или съм счупила някоя чиния и му се хиля – Какво?! Не съм те викала! Какво искаш! След това притихвам и се снишавам. Благодаря на ситуацията и се спирам, за да се огледам, за да почина. За да го чуя какво иска да ми каже.

Любимата ми игра с вътрешния ми глас е да го търся в книгите. Чета, и в момента, в който нещо ме човърка, неспокойната ми душа иска решение, отговор, се вторачвам в някое изречение или цял абзац. И виждам отговора – пред очите ми е. Усмихвам се, защото ми се подава; хващам се, че се нервирам, че е пред очите ми, а не съм го видяла. Ех!

Не рядко пъти викам вътрешния си глас, а после го загърбвам. Как ли се чувства тогава? Не го мисля, защото съм твърде заета да се суетя и прехласвам. Но той ми прощава.
Знам, че винаги мога да разчитам на него.
Винаги и по всяко време.

 

Ето няколко добри практики да се чувстваш добре и в кондиция:

АНТИСТРЕС ТЕРАПИЯ

Хипноза

Още по темата на  Курс обучение “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?”

Advertisements

Коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: