Home » Духовно развитие » Честит 1-ви юни!

Честит 1-ви юни!

12650201_905235082905057_1491984789_n

Честит празник!

За всички майки и за тези, които им предстои да станат майки.

Най-хубавото нещо, което може да се случи на една жена, е да стане майка. Думите не стигат да се опишат чувствата, емоциите, трепетите. Щастието е пълно и всепоглъщащо.

Но искам да напиша нещо за негативните емоции. Сякаш за тях се пише и говори малко. А тях ги има. И те не са в недоспиването, в липсата на лично, свободно време.

Те са в тревогите, когато детето расте и не е плътно до нас и полата ни. Къде е, защо закъснява, да не му се случило нещо?! Само дано е живо и здраво! И още много други мисли, мисли, все негативни, картини на ужаси и филми с трагичен край. Няма майка, която да не мисли най-лошото в ума си, когато се тревожи за детето си, когато не е до нея. При някои е слабо изразено, навярно поради факта, че майката е заета с нещо друго, също толкова всепоглъщащо и само за секунди поглежда към часовника и бавно вървящото време, чудейки се защо не чува желания звън на телефона и така чакания глас на сина си (дъщеря си).

При други е силно изразено. И това си има своите уж обясними причини.

1.Страхът за живота на детето ни е всъщност страх от живота изобщо. Този страх е свързан със страха от смъртта. А страхът от смъртта е базов, основен. Сякаш ни липсва доверие във вселената, в Бог, че всичко се случва в невероятна хармоничност, ред и последователност. И е най-доброто за мен и за детето ми. Нужна е вяра. Точка.

2. Страхът за здравето на детето ни е страх дали се справяме с грижите си за него. Даваме ли всичко необходимо – време, енергия, топлина, ласка, прегръдка, любов… , за да расте то психически и физически напълно здраво. Този страх ни яде почти през цялото време, най-вече когато детето ни вдигне температура или започне да кашля. Вторачването в този страх блокира съзидателната енергия в нас, необходима за по-бързото оздравяването на нашия плод.
3. Страхът дали съм добра майка е всъщност страх коя съм аз, какъв човек съм, имам ли достатъчно любов в себе си? Обичам ли себе си, че да мога да обичам силно детето си? Способна ли съм на любов? Достатъчно хармонична ли съм като личност, защото всички знаем, че децата попиват не толкова думите ни, колкото делата ни. Необходима е всекидневна работа.

Наскоро дочух следния разговор:

–         Ти ли си?

–         Аз съм.

–         Добре ли си?

–         А ти добре ли си? Май не си добре!

–         Но нали свършваш работа в 16:00ч., а сега е 18:30ч….

–         И какво, МЪЖ съм, на 47г.! Мога да правя каквото си искам, когато си искам!

–         Но аз се тревожа, мамо, защо те няма….

Колко силна е майчината любов?

Защо тази любов се разлива в нас с невероятна мощ, която твори, изгражда, но и има способността да спира дъха ни, сърцето ни да бие, в състояние на тревога и грижа…?

Как мислите? Оставете коментар.

 

Advertisements

Коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: