Home » Духовно развитие » Защо се сърдим?

Защо се сърдим?

resentment-hoarder

Случвало ли ви се е да се почувствате неразбрани и нараненото ви его да се свие, да се смали и да се нацупи? Дистанцирате се от този, който ви причинява болката и не искате повече да разговаряте с него. Точно като дете,  което казва: Не искам повече да си играя с теб! На ти си парцалите, дай си ми куклите!

 

Защо се сърдим? И способни ли сме да разпознаваме и изразяваме собствените си чувства?

Понякога явно показваме, че сме наранени, очаквайки другият да ни утеши, да ни се извини.

Друг пък казваме: О, не се сърдя! Хич не съм сърдит.

Но дали изражението на лицето и стойката на тялото не казват друго?

 

Истинските емоции на хората рядко могат да се разгадаят.  В повечето случаи те се изразяват не с думи, а по други начини. Ключът към разгадаването на чувствата на другите е способността да се разчитат невербални сигнали: тон и височина на гласа, жестове, изражение на лицето, стойката на тялото, неговата стегнатост или отпуснатост. Когато някой ни говори, важно е да сме погълнати от това, което разказва, от това какво чуваме, но и да обръщаме внимание как човекът говори – спокойно ли, тревожно ли или напрегнато. По време на общуване се изгражда емоционална връзка, силата на която се отразява в синхрона на физическите им  движения, докато разговарят – белег за близост, който обикновено не се осъзнава. Единият ръкомаха, другият кима, а понякога започва и той да жестикулира. Единият отбелязва нещо важно, напряга тялото си, потърква ръце или се надига леко от мястото си, а в същия момент другият се отпуска назад, затаява дъх и ококорва очи.  Движенията могат да бъдат едва доловими или ясно различими – зависи от темперамента на човек. Но темперамента на човек не е неговата съдба.

Хора, които са по-големи оптимисти, имат цели, които преследват, борбени са и не се оставят на гребена на тревогата, тъгата и депресията, страдат по-рядко от наранено его, по-рядко пропадат в емоционални дупки, по-стабилни са емоционално и са по-склонни бързо да простят на другите. Осъзнават добре собствените си емоции и тези на другите хора. Не приемат нещата лично. Вярват, че могат да се справят с всяко предизвикателство, което се появи на пътя им. Познават силните и слабите си страни, своята лична ефективност и са склонни да поемат по-големи предизвикателства в своя път на развитие и усъвършенстване.

Хора, които са по-скоро песимисти,  опитвайки се да контролират всичко в живота си, мислейки си, че знаят всички отговори, вероятни постъпки и реакции на другите, са по-склонни да се сърдят. Те се чувстват неразбрани, необичани и самотни. Чрез сърдене манипулират отсрещния човек, карат го да се чувства виновен, сякаш е сгрешил в реакцията си и трябва бързо да се поправи. Чрез сърдене те искат специално внимание и засвидетелстване на добри чувства и отношение.

Умението да разгадаваме и разбираме емоциите си е важна способност. Нужно е развиване на емоционална интелигентност. Независимо дали става дума за това да контролираме импулсите и емоциите си или да наблюдаваме и регулираме настроенията, всичко това ни помага да мислим, разсъждаваме и анализираме по-добре. Нещо повече – чрез разбиране и осъзнаване  на емоциите си, ние се учим да „хващаме“ творческия ни импулс, да го изследваме и да се гмуркаме в потока…

Още може да научите  на Обучителен курс на тема: Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?

 

 

Advertisements

Коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: