Home » Духовно развитие » Слушаш ли мислите си?

Слушаш ли мислите си?

cutcaster-photo-100089703-speech-talk-man-woman-say-listen-think

Всичко, което ни се случва, се съхранява в ума ни в умствена или емоционална форма. Основните проблеми, които ни занимават през деня, рядко се уреждат напълно. Потискаме ги дълбоко и дълбаят ли дълбаят нашето подсъзнание.

Слушаш ли мислите си?

Ако бъдем обладани от каквито и да е тривиални мисли, не се налага непрекъснато да ги анализираме. Не трябва да осмисляме защо ги имаме, защо имаме страхове, или съмнения, тревоги или гняв… Слушаме мислите си, наблюдаваме страховете си и  само ги правим напълно съзнателни.  Ако действително те е страх от нещо, съзнателно се страхувай.  Не бягай от това чувство, не се опитвай да се отървеш от него.  Извикайте в мислите си това, от което се страхуваш, мисли го съвсем целенасочено и се заслушай в мисленето си.  Това не е за анализиране, а за довеждане на страха до неговата абсурдност, където става толкова нелеп, че можеш да разсмееш. Чуй мислите си: “Искам това, искам онова, страх ме е от това, страх ме е от онова, Не мога да се справя, ще се проваля.”  Понякога умът направо крещи и можеш буквално да го чуеш (“Не мога, Не искам, Не зная…”).
Отпусни му края! Какво толкова страшно може да ти се случи? Какво ще стане, ако страховете и най-черните ти мисли се сбъднат? Кое е най-лошото?

Изведи страха до абсурдна позиция, където ще го видиш просто като …мисли, мисли, мисли. Мисли за всички неща, от които се страхуваш, наблюдавай ги, слушай ги и ще ги осъзнаеш постепенно като игра на ума, не като проблеми и неуспехи.

Пускай нещата!

Не е нужно да ровиш ли ровиш и да търсиш проблеми, а когато забележиш негативни мисли, които обсебват ума ти, не ги потискай, а ги изкарай още по-навън. Виж ги сякаш излизат от устата на някой друг човек, който бърбори ли, бърбори. Слушай този чужд глас без осъждане, без анализ, а с приемане, с усмивка, с мъдростта, че всички хора си приличаме, че всички хора имаме склонност да преувеличаваме, да раздуваме, да хиперболизираме …мислите си.

Хиляди условия на ума…Мисли, просто мисли и нищо повече.

Тези мисли, когато те обладаят, обсебят, остави настрани. Осъзнай ги като обикновени, толкова скучни, че не би искал да се занимаваш с тях. В никакъв случай не ги потискай, защото се превръщат в проблем, а ги признай! “Да, страх ме е!, Да, притеснявам се! Да, гневен съм…”

Кажи на мислите си: “Вие сте просто мисли, тук сте, мога да ви видя, мога да ви чуя….а сега си идете!” 

После умишлено изкарай наяве това състояние на страх, несигурност, просто за да си спокоен, че го приемаш, че умът отново се гаври с теб.  Продължаваш ли да мислиш по навик?  Отделяй мислите една от друга и просто ги слушай. Аз съм си Аз, но аз не съм моите мисли. Във всеки един момент мога да ги променя, мога да сменя фокуса си!

Слушай негативните си мисли, наблюдавай ги, без да ги анализираш!

Ако изпитваш гняв към някого, изливаш цял поток мисли от ненавист, от омраза. “Не искам това, не искам онова….Той е такъв, той е онакъв…”  СМИРИ СЕ! Вярвай в божествената предопределеност. Всичко, което идва при теб, е най-доброто за теб! Не се взимай на сериозно, не бъди важен и велик. Ти си просто човек.

Заповядай на Курс обучение “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?

Advertisements

Коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: