Home » 2017 » May » 29

Daily Archives: May 29, 2017

Винаги има надежда.

thDQZV3QML

“Живял някога един приказно богат човек. Но независимо, че имал всичко, което може да се притежава на земята, той бил нещастен. Винаги бил тъжен и умислен и дори имал вид на болен човек. Ходил при известни и знатни лекари, но те го намирали за абсолютно здрав и не виждали никаква причина за постоянната му тъга. Богаташът опитвал най-различни неща, за да се почувства по-щастлив – пътешествал по света, започвал все нови и нови занимания, ходил на обучение при известни мъдреци. Нищо не помагало. Той се чувствал все така нещастен.

Един ден отишъл за съвет при един духовен учител.

– Проблемът е в това – казал учителят, – че ти не споделяш богатството и успеха си с никого. Ти, доколкото чувам, никога не си давал дори и милостиня на бедните. Ако искаш да си щастлив, помагай на другите.

Това вече било нещо ново! Зарадвал се богатият човек и си помислил: „В края на краищата защо да не пожертвам част от богатството си за бедните и нуждаещите. Ако това е решението на моя проблем, чудесно!“.

Но много скоро разбрал, че тази задача не е толкова лесна. Тъй като не бил свикнал да дава пари за нещо, от което той няма полза, се оказало, че не знае дори от кого да започне. Да, много хора действително изглеждали бедни, но дали наистина са бедни или се преструват, мислел си той. От друга страна пък, тези, които наистина се нуждаят от помощ, може да се срамуват от бедността си и да я крият от гордост.

„Не, не трябва да давам пари на когото ми попадне… Може да се окажат недостойни хора, които да ги използват за някакво недобро дело“, заключил богаташът.

Трябвало да се намери начин, който да му покаже кои са наистина нуждаещите се хора. Мислил, мислил и накрая го осенило прозрението. Ще дава пари на хора, които са изгубили всякаква надежда. Ето това е истинската нищета!

Тръгнал той да обикаля по приюти, по затвори, по улици и бедняшки къщи. Но уви! Говорил с много хора – с болни, със самотници, с възрастни, с просяци, с разорени и изоставени от всички хора. Но от никой не получил отговора: „Вече нямам никаква надежда!“.

И така, докато обикалял по улиците, един ден чул протяжен стон, който идвал от някаква порутена къща. Веднага се запътил натам и сред развалините открил човек в одърпани дрехи, целият покрити с рани, мръсен и отчаян. Несретникът изглеждал на предела на силите си.

– Какво се е случило с теб? – загрижено попитал богаташът.

– Ох, не питай… – проплакал нещастникът. – Голяма беда ме сполетя. Изгубих всичко, което имах – работата си, дома си, семейството си, парите си. Нямам дори какво да сложа в устата си. Подслоних се в тази стара съборетина, но от мръсотията сега се разболях от някаква болест и целият съм в рани…

– А мога ли да те питам нещо, човече? – оживил се веднага богаташът. – Имаш ли надежда?

– Разбира се, че имам! Докато съм на земята, докато не отида в гроба, имам надежда. Знаеш ли, запомни едно: Само тези, дето са на гробищата, само те нямат надежда!

„Гробищата?!“, повторил си богаташът. Ако само тези, които са на гробищата, нямат надежда, значи трябва да дам парите си на тях! Е, вярно, че това не е същото като да помагаш на бедните, но мога да опитам. Поне ще съм сигурен, че парите няма да попаднат в лоши ръце.

Изчакал нощта, взел една торба с пари и се запътил към гробищата. Разкопал първия попаднал му гроб и заровил парите в него. И изведнъж се почувствал по-добре. Сякаш камък му паднал от плещите. Най-после намерил някой, който нямал никаква надежда.

Минали години. Богаташът забравил за този период от живота си и за торбата с пари, заровена в гроба. И може би никога повече нямало да си спомни за нея, ако животът му не се бил обърнал на 180 градуса. Дошло време, когато успехът и богатството му обърнали гръб. Най-напред изгубил малка част от притежанията си, после претърпял по-сериозно поражение и накрая бил напълно разорен. Изведнъж се оказал на ръба на нищетата. Вече нямал покрив над главата и дори какво да яде. Тогава си спомнил за заровените пари.

Това била последната му надежда! Както преди много години, той изчакал да стане полунощ и се отправил към гробищата с лопата в ръце. Намерил гроба и започнал да копае. Изведнъж чул зад себе си глас:

– Не мърдай! Бавно остави лопата и се изправи!
Изпълнил нарежданията и се озовал лице в лице с градската стража.

– Значи си дошъл посред нощ, за да крадеш от мъртвите! – извикал стражарят.

Опитал се бедният човек да обясни нещо, но от страх и паника загубил ума и дума. Откарали го в затвора, а на следващия ден го отвели в съда. Някогашният богат и успял човек, сега стоял беден и презрян, като обикновен престъпник, пред съдията.

Самият той осъзнавал, че историята му звучи нелепо и че е почти невъзможно да му повярват, но единственото, което не спирал да си повтаря, били думите на онзи нещастник от порутената къща преди много години: „Докато съм на земята, докато не отида в гроба, имам надежда.“

След като чул обвинението, съдията се обърнал към него и го попитал:

– Какво можеш да кажеш за свое оправдание?
– Ваша чест, нещата не са такива, каквито изглеждат. Аз не съм искал да ограбвам гробовете на мъртвите. Преди много години зарових едни пари в този гроб, защото търсех човек, у когото не е останала никаква надежда. Тогава исках да даря пари на някой наистина нуждаещ се, но така и не намерих човек, който е изгубил и последната капка надежда. И един ден, сред едни развалини срещнах беден и изпаднал човек, целият покрит с рани. Той беше изгубил всичко, но и до ден днешен помня думите му, че единствено тези, които са на гробището, нямат никаква надежда. Затова закопах парите в един гроб. Но сега самият аз съм изпаднал и реших да ги взема обратно.

– Извинете, Ваша чест – намесил се стражарят, – но този човек очевидно лъже. Никога не съм чувал нещо по-абсурдно от това. Нима му вярвате?

– Да, вярвам му – промълвил съдията и погледнал съчувствено към подсъдимия. – Този човек казва абсолютната истина. Пуснете го да си върви.

Оказвайки се на свобода, бившият богаташ щастливо крачел по улицата, дишайки с пълни гърди свежия въздух и забравил за всичките си беди.

„Какво щастие, че този съдия ми повярва! Между другото, лицето му ми е много познато… Къде ли съм го срещал преди?“ – мислел си той.

„Как се обръща животът… – мислел си съдията след като освободил подсъдимия. – Никога няма да забравя лицето на онзи човек, който така настойчиво ме питаше дали имам надежда.“

Какво е егото?

art-ego2

Собственият ни опит е нещо уникално, неповторимо. Всеки има различни умствени навици, различен начин на реагиране на всичко, което идва и се случва в живота му. Това, което съм Аз и Другите, ме разделя, самото осъзнаване, че има Други, води до разстояние. Така възниква Егото.

Егото се прокрадва там, където има сравнение. Появява се алчност, омраза, ревност, неприязън и все по-голямо разстояние между Аз и Другите. Аз-ът развива отбранителност или нападателност, скованост или действеност, откритост или свитост, добро или зло.

Егото царува там, където има приятно преживяване и вкопчване в хубавото. Много мощно съпротивление те обгръща в лошите преживявания. Наблюдаваш как желаеш да притежаваш, да пазиш и да защитаваш хубавото, приятното…

Човешката същност по природа е добра, свята, чиста. Ако се проявява по друг начин, е защото има пречки, прегради да се прояви в истинския си вид. И когато се развие осъзнатост, пречките и преградите падат. Ставаш открит, приемащ, мъдър, гъвкав, добър. Учиш се да споделяш своята любяща искреност.

Един от начините за доближаване до чистата човешка природа без Его е медитацията. По време на тази практика цялото ти усещане от живота се променя. Усещането да си жив, самото усещане да бъдеш в съзнание – тук и сега, става ясно и точно.

Нищо не се приема за даденост – нито случките, нито хората, нито „случайностите“. Нямаш нужда от сравнение, от доказване, от обяснения.

Тълкуванията – това защо, онова защо – се избутват настрани и всеки момент от време се оставя да говори за себе си – такъв, какъвто Е. Чувстваш се уверен, все по-стабилен, все по-закотвен в настоящия неповторим момент.

Веднъж като добиеш това ново възприемане за себе си, хората и събитията, имаш нова гледна точка, нов критерий, спрямо който да измерваш своя опит. Виждаш се как сам изкривяваш реалността с анализи, коментари, и лични мнения. Знаеш какво правиш, когато го правиш. Започваш да ставаш все по-чувствителен към начините, по които възприемаш истинската реалност, ставаш много осъзнат, възприемчив човек. От тази гледна точка всичко се преживява с яснота. Има само наблюдаване, субект липсва, липсва Егото. Всичко тече, всичко се изменя всяка следваща минута. Всичко възниква и утихва, засилва се и отслабва, започва да съществува или умира. Гледаш с широко отворени очи тази реалност и чувстваш единствено радост. Изпълнен си с живот.

Разбираш, че животът ти е белязан от радости и разочарования, от успехи и неудовлетвореност и ясно виждаш източника на това – страхове или копнежи, притеснения или желания. Твоите страхове и твоят воля; ничии други. И осъзнаваш колко повърхностни всъщност са повечето ти притеснения.

Още може да научиш на Обучителен курс на тема: Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?

Духовни практики

thL8M6NW14

Всяка събота от 14:00 до 15:00ч. ДУХОВНИ ПРАКТИКИ – Цена: 10.00 лв. на посещение.

ПРЕЗ  ОКТОМВРИ, НОЕМВРИ и ДЕКЕМВРИ:

На 01 ОКТ. (събота) от 14:00 до 15:00ч.               Темата е: “ЛЮБОВ

На 08 ОКТ. (събота) от 14:00 до 15:00ч.               Темата е: “НАВЪТРЕ В СЕБЕ СИ

На 15 ОКТ. (събота) от 14:00 до 15:00ч.               Темата е: “ТРАНСФОРМАЦИЯ НА СТРАХА

На 22 ОКТ. (събота) от 14:00 до 15:00ч.               Темата е: “Кой (Коя) съм аз?

На 29 ОКТ. (събота) от 14:00 до 15:00ч.               Темата е: “Вяра

На 05 ноември  от 14:00 до 15:00ч.                       Темата е: “Повишаване на вибрациите

На 12 ноември  от 14:00 до 15:00ч.                       Темата е: “Доверие

На 19 ноември от 14:00 до 15:00ч.                         Темата е: “Спокойствие”

На 26 ноември  от 14:00 до 15:00ч.                       Темата е: “Вътрешното дете

На 03 декември от 14:00 до 15:00ч.                       Темата е: “ЕГО

На 10 декември  от 14:00 до 15:00ч.                      Темата е: “Зависимости

Живеем във времена, когато всеки има нужда от духовно развитие и иска бързи резултати.

В какво състояние е вътрешния ти свят?

Искаш ли:

  1. Да възстановяваш душевното си равновесие?
  2. Да контролираш тялото си, разума си, духа си?
  3. Да се зареждаш с енергия и здраве?
  4. Да чувстваш жизнена сила в себе си?

Ако отговорите са “ДА“, Заповядай на  “Духовни практики”.

Потискаме толкова много неща и ставаме купчина от потиснатост. Но тези неща не изчезват. Те работят в нас, разсейват ни, взимат ни от енергията, тровят ни. Как да се чувстваме удобно в себе си, ако не ги освободим?

СЛЕД  “ДУХОВНИ ПРАКТИКИ”:

  1. Ще изживееш процес на преобразяване;
  2. Ще повишиш енергийното си равнище.
  3. Ще станеш господар на тялото си, разума си, духа си.

ЗАСЛУЖАВА СИ!

Какви са начините на работа?

Хипнозата е научен, естествен и релаксиращ метод, който има мощно въздействие по отношение формирането на чувство на увереност в себе си и намаляване на стреса. В състояние на хипноза се променят емоциите, усещанията, убежденията, начинът на мислене. Подобрява качеството на живот. След хипноза човек чувства лекота и блаженство. Отваря се вратата на подсъзнанието и човек намира вътре в него скритите си ресурси за справяне с всички житейски въпроси.

С хипноза съзнанието се отваря към ситуации и възможности, които преди не сме забелязвали. Така се получава нова гледна точка, “вибрираме” на нова честота, започва процес на привличане на хора и събития, за които преди само сме мечтали.
Поемаме отговорност за живота и действията си.

Хипноза е “потапянето” в неизмеримата Вселена на несъзнаваното.

Запиши се сега на: e-mail: svetlushall@gmail.com

Или се обади на тел: 0885129269

Дата: всяка събота от 14:00 до 15:00ч.

Къде: гр. София, ул. “Козлодуй” №100

Цена: 10.00 лв.(може да платите на място)

Водещ: Светла Трифонова – НЛП терапевт

Знаеш ли как да се обичаш?

th3O7GMJQA
Нормално е да изпитваме любов към самите себе си.

Хората не знаят как да се обичат, a са по-склонни към саморазрушение като: ядене и пиене на каквото и да е, пушене на цигари, клюкарстване, пилеене на време в правене на нищо.
Когато мразим, когато се гневим, когато не можем да простим, ние не изпитваме любов към себе си. Даже обратното – сами себе си се тровим. Когато мразим някого, тази омраза първо минава през нас, преди да достигне до другия. Ние не умеем и не знаем да обичаме себе си и трябва да се научим как да се обичаме. Както не искаме нищо нечисто да проникне в нас, така и трябва да сме внимателни да не навредим на никого с нашите мисли, чувства и думи. Това е начинът да се обичаме.

Който не знае да обича себе си, не може да има любов към другите и към Бога.

Повечето хора разбират любовта към себе си като задоволяване на всички техни желания в търсенето на удоволствия, докато всъщност това трябва да бъде разбирано като приемане на себе си, като смирение.

Как да се обичам?

1. Поставям себе си на първо място. Това означава аз да се чувствам добре, да ми е спокойно и леко на душата. Да правя неща, които ми доставят радост, да се глезя, да се награждавам от време на време за добре свършена работа.

2. Да отделям време за себе си да се забелязвам, гледайки се в огледалото, повтаряйки си утвърждаващи и мотивиращи убеждения. Например – Аз съм жена (мъж), достойна (достоен) за щастие и любов.

3. Да отделям време за другите. Това означава да съм щедра (щедър) – да казвам мили думи, да правя добро с различни начини, с които бих могла (могъл) да помогна.

4. Да се забавлявам. Да отделям време, в което да съм настроен(а) за хубави неща (случки) в живота ми. Да се настройвам на такава вълна.

5. Да се вдъхновявам за нови неща, да се променям, да се усъвършенствам. Да експериментирам, да не спирам на едно място.

6. Да си казвам (на глас, наум) колко много се обичам. Колко се харесвам и колко съм специална (единствен(а) и неповторим(а).

7. Да търся помощ от другите. Да моля, когато не мога да се справя сам(а), да питам, да се информирам.

8. Да казвам „не“, когато нещо не съответства на моята ценностна система, когато чувствам, че ме използват.

9. Да се доверявам на вътрешния си глас, на интуицията си. Да вярвам в природните закони и че всичко, което идва при мен е най-доброто за мен.

10. Да казвам „ДА“ на живота, на изобилието, на щастието и красотата. Да казвам „Да“ на любовта във всичките й измерения.

Аз обичам себе си!  А ти?

Ако ти е трудно, ЗАПОВЯДАЙ НА  Обучителна група от септември: “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?”