Follow Светла Трифонова Психотерапевт и Хипнотерапевт on WordPress.com
Advertisements

НЛП Сесия.

cropped-01-01-2018.jpg

– Здравей! Как си?

– Чувствам се тревожна, неспокойна, изнервена.

– Къде в тялото се намира тази тревожност? Къде я  усещаш?

– В гърдите, в стомаха.

– А как се чувстваш по отношение на тялото?

– Засилва се сърцебиенето ми. Не мога да си поема въздух.

– Дай си малко време да дишаш и се свържи с това дишане. Можеш ли да се опиташ да задвижиш тая енергия вътре в теб, от гърдите, към стомаха, от стомаха надолу към краката. Какво забелязваш?

– Като че тялото ми вибрира, става ми студено. Треса се.

– Остани в това за малко. А можеш да си дадеш време да обърнеш внимание какво се случва в живота си.

– Отчаяна съм, може да си загубя работата.

– Какво най-лошо може да се случи, ако загубиш работата си?

– Ще завися от мъжа ми, от майка ми. Не искам да завися от никой. Свикнала съм сама да се оправям.

– Какво се случва в тялото ти, докато го казваш това?

Раздвижва ръцете и краката, усмихва се леко.

– По-добре е.

– Усмихваш се. Какво се случва сега?

– Мислех си, че е краят на света! Никога няма да остана без пари и подкрепата на семейството ми! Просто ме е яд от тази несправедливост в работата ми. Намаляват персонала драстично – аз съм следващата.

– Къде в тялото ти се намира този яд?

– В гърлото.

– Можеш ли да му придадеш форма? А цвят? Колко голям е?

– А сега опитай се да го изкараш от това тяло. Нарисувай го на този лист.

Рисува.

– Какво е за теб това?

– Облак гъст, черен облак.

– Какво искаш да направиш с него?

– Да скъсам листа.

– Направи го.

Къса го на малки парченца.

– А сега как си?

– Добре, някак ми олекна. Сякаш мъглата се вдигна.

– Как усещаш тялото си?

– Добре по-добре. Виждам все по-ясно какво ми предстои.

-Сякаш се свързваш с бъдещето. С това, което ти предстои.

– Да. Имам надежда.

-А искаш ли да нарисуваш това, което искаш да дойде в това тяло? Освободи се от яда си. Какво искаш да дойде на негово място?

Рисува.

– Това. (усмихва се)

– Какво е то за теб?

– Слънце.

– Можеш ли да усетиш това слънце вътре в теб? Къде е?

– В сърцето ми.

– Дишането ти стана по-равномерно. Как се чувстваш?

– Добре, много добре…

 

 

Стартира нова група обучителен и терапевтичен курс от 9-ти октомври:

Курс обучение “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?”

8 вторника, малка група, от 19:00ч до 21:00ч.

Е-mail: svetlushall@gmail.com, тел.: 0885129269

Заповядайте!

 

Advertisements

Как да се зареждаме с енергия?

th

Зависи от каква енергия имаме нужда!

 

Ако имаме нужда от възторжен живот, свързан с победите и побеждаването, от живот, изложен на опасност, е добре да се насочваме към огромни тълпи по стадионите. Енергията на тези групи от хора зарежда и нас. Този адреналин бихме могли да си го доставим и от всички екстремни спортове – автомобилизъм, парашутизъм; от компютърните игри, където има много насилие, от филмите на ужасите и екшъните с много кръв. Този вид енергия се свързва с инстинктите за самосъхранение, с нарушаването на правилата.

thKC3TMIKB

 

Ако имаме нужда от чувствени удоволствия, свързани със секса, тогава насочваме енергията си към това удоволствие. Но така също този вид енергия си набавяме и от масажи, СПА, сауна, танци; от наркотици, алкохол, пушене и пиене; от притежание на пари, шопинг, хазарт, лотарии. Подобно е усещането при колекциониране на скъпи предмети, коли, картини и др. Къде можем да намерим такива тълпи от хора, за да се заредим? На концерти, в дискотеки, в казина и др.

thVAY86TMG

 

Ако имаме нужда от власт и воля и усещанията, свързани с това, най-подходящо е да се стремим към високи длъжности, да се подготвяме за политици или ръководители на високи длъжности. Подходящо място за зареждане с енергия са мотивационните семинари и психологическите тренинги.

1200px-House_of_Commons_2010.jpg

 

Ако имаме нужда от усещанията и удоволствията през сърцето, от сърцето, свързани с любовта, ние търсим сродни души; себеподобни. Нужно е да се насочим към места, където едни хора помагат на други хора; към центрове за медитация, йога и др.

love-hearts-cup-wallpaper

 

Ако имаме нужда от енергия за създаване на нещо ново, се свързваме с художници, писатели, музиканти, учени. С места, където има творчество, въображение, мистика.

th1OQK5JP3

 

Ако имаш нужда от личностно развитие, най-често можеш да се заредиш с енергия в духовни школи, по тренинги и семинари. А ако имаш нужда от общуване с Бог, има випасана, ашрами, храмове, центрове, където се случва това.

thZH2WBTXZ

 

Където има големи групи от хора, там има силно поле на вибрации.

 

Още по темата на Курс обучение “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?”

 

Хипноза и НЛП 12: Моето ново Аз.

 

Медитация НЛП 21: За щастие

Поемане на отговорност.

 

Corporate-Responsibility-Policy-Template

 

 

Какво значи поемане на отговорност?

Отговорността е свързана с разбирането, осъзнаването и интегрирането на всички здрави и нездрави части в Аза по подходящ начин. 

Отговорете на следните въпроси:

Кой съм аз? Какви са моите силни страни? Какво правя най-добре? Къде се чувствам уязвим? За какво тъгувам, страдам, копнея. Повече съм оптимистично настроен или песимистично?

Отговорността е свързана с интеграцията между вътрешния и външния Аз на човека.

Отговорете на следните въпроси:

Имам ли здрава основа, здрави корени, поддържам ли добри отношения с родителите си?  По-често се отдавам на фантазиите или на действителността? По-често се отдавам на мисли към миналото или към бъдещето?

Отговорността е свързана с всеки един избор и как човек стои зад него, каква цена плаща или не за това.

Отговорете на следните въпроси:

Имам ли смелост да правя избори за живота си, за взаимоотношенията си, за развитието си или чакам някой друг да го направи вместо мен? Имам ли често добри идеи и успявам ли да ги реализирам?

Отговорността е свързана с това, че човек сам определя посоката на собствения си живот, на собствената си съдба.

Отговорете на следните въпроси.  Кой израз се отнася за вас:

– Вярвам в това, което виждам.

– Вярвам в това, което разбирам.

– Вярвам в интуицията си.

– Вярвам в това, което са ме учили родителите.

 

Човек измисля неуморно начини за избягване на осъзнаването на отговорността.  А поемането на отговорност е условие за промяна, за изграждане на нова идентичност.

 

Още по темата на Курс обучение “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?”

 

Хипноза и НЛП 12: Моето ново Аз.

 

Медитация НЛП 21: За щастие

 

Страх от самота.

maxresdefault

Страхът от самота кара човек да търси присъствието на другите хора, за да утвърждава себе си и собственото си съществуване.

Такива хора копнеят да са с другите, да се слеят с тях, да станат другия, тотално погълнати. Така неусетно стават малки, смаляват се, за да израсне Големия друг, важният за тях човек.

 

Страхът от самота се свързва с безпомощност.

Безпомощност при невъзможност за създаване и изграждане на връзка.

Човек се чувства тревожен, отчаяно протяга ръка за помощ, но сякаш няма кой да я поеме и така тревожността се засилва. Изолацията се засилва.

 

Страхът от самота се свързва с безразборни сексуални връзки.

Сексуалните връзки затъпяват чувството за самота, създават едно фалшиво усещане  за автентично свързване и общуване.

 

Страхът от самота се свързва със просто съществуване – оцеляване.

Като глътка въздух, като надежда за живот и продължаване на бъденето.

 

Страхът от самота се свързва с невъзможност за искрено свързване. Хората, които чувстват самотата, точно тези, които най-много се нуждаят от другия, точно те не са способни да формират несамотни взаимоотношения. Защото те слизат във връзка от отчаяние, а не от развитие и растеж.

 

Една техника човек да разбере какво прави с другите хора, когато влиза във връзка или взаимоотношения е да се запита –

 

КАК ВЛИЗАМ ВЪВ ВРЪЗКАТА?

 Съществува два вида общуване:

  1. Хоризонтално – когато човек говори, говори, говори и не спира да говори за себе си, дава нова и нова информация, подробности, детайли за себе си и
  2. Вертикално – когато човек влиза в ДИАЛОГ с другия – споделя за себе си, но се интересува и от другия – как другия се чувства, как мисли, какво се случва в тялото му в момента на общуването и др.

 

Задайте си следните въпроси:

Когато влизам във връзка и се опитвам да я изградя тази връзка, мисля ли за собственото си развитие, но и за развитието на другия?

Интересувам ли се от това какво и колко давам или от това колко и какво получавам?

 

Когато изхождаме от липси, а не от нужди за растеж, връзката ни обрича на самотност.

 

Още по темата на Курс обучение “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?”

 

Хипноза и НЛП 12: Моето ново Аз.

 

Медитация НЛП 21: За щастие

 

Техника за работа със страха.

thR5YSLZD3

Предлагам 5 стъпки за работата с всеки страх:

 

1. Обърни внимание къде в теб живее страхът.

  В главата ти ли е? (под формата на мисли)

  В гърлото ти ли е? (в невъзможност да си поемеш дъх, да дишаш)

  В гърдите ти ли е? (чувстваш там тежест, задушаване)

  В стомаха ти ли е? (свит е на топка, тежи)

  В краката ти ли е? (невъзможност да се движиш свободно)

  В коя друга част на твоето тяло го усещаш?

Локализирай мястото.

 

2. Виж как изглежда твоят страх.

  Каква форма има?

Каква големина?

  Кака плътност?

  Каква материя?

  Какъв цвят?

 

3. Движи страха си.

Опитай бавно да раздвижиш страха от мястото, където се е настанил – нагоре –  надолу, наляво на дясно из тялото ти. Прави го бавно и не забравяй да дишаш бавно и дълбоко през устата – сякаш вкарваш допълнително енергия, за да се помръдне.

 

4. Изкарай го от тялото си. Нарисувай го на лист.

Разгледай го добре. Той иска да бъде видян от теб.

 

5. Поговори си с него.

Той е там за теб. Има важно послание за теб. Чуй го.

Когато разгадаеш посланието му, страхът ще си отиде.

 

 

Още по темата на Курс обучение “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?”

 

Хипноза и НЛП 12: Моето ново Аз.

 

Петте езика на любовта.

th1

 

Всички ние имаме първичен или матерен език, който сме усвоили от родителите си. По-късно, обикновено с много повече усилия, научаваме и някои допълнителни езици. Те са ни вторични езици. Обикновено най-добре говорим и разбираме матерния си език, но колкото повече използваме вторичния си език, толкова по-голяма свобода чувстваме да общуваме на него.

Представете си, че говорите само първичния си език и се запознавате с друг човек, който също говори само първичния си език, но езиците ви са различни. Ситуацията ще бъде определено неловка, а разговорът – значително затруднен! Езиковите различия са неотменна част от човешката култура. Но ако искаме да общуваме успешно с хора от друга култура, трябва да научим езика им.

Сигурно вече сте хвърлили бърз поглед към заглавието. Не, не грешите! Ще говорим за любов. Но, питате се вие, какво общо има тук лингвистиката?

Любовта много прилича на лингвистиката. Всеки от нас има свой “емоционален език”, чийто “речник” включва всичко това, което ни кара да се чувстваме обичани. Това е нашият първичен любовен език. Когато някой използва жестове от него в общуването си с нас, той събужда в нас чувство за сигурност и желание за взаимност. Липсата на подобни жестове ни кара да се чувстваме самотни и пренебрегнати и самите ние се превръщаме в лоши приятели за другите.

Не всички обаче говорим на един и същ емоционален език на любовта. Когато се срещнат двама души с различни любовни езици, трайността на приятелството им зависи от това дали двамата ще усвоят емоционалния език на другия и дали ще се научат да го използват умело в общуването си с него.

Тази статия описва петте основни любовни езика. Тяхното познаване и владеене гарантира сърдечна близост с всеки приятел.

 

УТВЪРЖДАВАЩИ ДУМИ

Всички обичаме да ни хвалят. Някои хора обаче усещат особено силно влиянието на думите, които чуват. Те бързо откликват с взаимност, когато отправяме към тях думи, които ги утвърждават като личност.

Какво да правим с такива хора? Често им отправяйте искрени комплименти и похвали. Изразявайте доверие в способностите и дарбите им и ги насърчавайте да се развиват във важни за тях области, в които имат потенциал, но се чувстват неуверени. Когато ги молите за нещо, не го изисквайте от тях, а внимателно и кротко изкажете желанието си. Не пропускайте да се извините, ако сте ги нагрубили, не им натяквайте минали пропуски и не им дръжте сметка за погрешките. И разбира се, в разговорите си с други хора, споменавайте за тях с добро независимо дали те присъстват или не.

 

ПЪЛНОЦЕННО ВРЕМЕ

Имате ли приятели, които все се оплакват, че не им обръщате внимание? Техният първичен език е пълноценното време – те се чувстват ценени и обичани, когато някой отделя време да общува с тях, като им дава нераздвоеното си внимание.

Какво да правим с такива хора? Когато общувате с тях, мислете за това, за което разговаряте, и поддържайте чест зрителен контакт. Научете се да бъдете добри слушатели и събеседници – изслушвайте ги внимателно и съсредоточено, без да ги прекъсвате, като се стремите да разберете как се чувстват, и на свой ред споделяйте своите преживявания, чувства, мисли и желания. Пълноценно може да бъде и времето, когато вършите нещо заедно (разхождате се, играете и т.н.) Важното е нераздвоеното ви внимание да е насочено към тях. Участвайте заедно с тях в дейностите, към които те проявяват интерес (спорт, изкуство, готвене и др.) – дори на вас да не ви харесва, бъдете с тях, като осъзнавате, че присъствието ви е жизнено важно за тях и приятелството ви!

 

ПОЛУЧАВАНЕ НА ПОДАРЪЦИ

Подаръкът е нещо, което хората от тази езикова група хващат в ръка и си казват: “Погледни! Той си е мислил за мен.” За тях подаръкът е повече от просто подарък – той е символ на грижа и любов. Няма значение дали е струвал пари. Има значение фактът, че някой е мислил за тях. И не само е мислил, но е положил и усилия да им намери и поднесе нещо.

Какво да правим с такива хора? Правете им подаръци. Подаръците могат да се купят, намерят или направят. Те имат различни размери, цветове и форми. Някои са скъпи, а други – безплатни. За човека, чийто първичен любовен език е получаването на подаръци, цената най-често няма голямо значение. Има обаче един подарък, който понякога говори по-силно от всичко друго. Този подарък е собственото ви присъствие по време на кризисен период в живота на приятеля.

ПОМАГАНЕ

За някои хора най-разбираемият израз на любов и приятелство е, когато някой им помага. Ето как разбират те нещата, които вършим за тях: “Ти мислиш за мен и държиш на мен, щом доброволно ми даваш от времето и усилията си.”

 

Какво да правим с такива хора? Открийте кое е това, което е наистина важно за тях, и го вършете на драго сърце в израз на приятелството си. Правете го доброволно, а не по задължение, и както на тях би им било приятно, а не както на вас ви се иска. Вслушвайте се в молбите им и се стремете да им служите, като правите онези неща, които знаете, че биха ги зарадвали.

ФИЗИЧЕСКО ДОКОСВАНЕ

Физическият допир обикновено изразява приемане, подкрепа и любов. За жалост,  “сексуалната освободеност” в днешното общество е изкривило представите ни за човешката близост. За някои хора обаче докосването наистина означава емоционална близост и изразява приятелство.

Какво да правим с такива хора? Докосването има много форми и начини. Рецепторите на докосването са разположени по цялото тяло, макар че не всички докосвания се възприемат еднакво. Понякога докосването е преднамерено, а друг път – мимоходом. Помнете, че в трудни моменти една прегръдка казва много без думи.

Внимание! Не правете грешката да съдите по себе си за това, което е приятно на другите. И не се подвеждайте да заменяте истинската близост, която идва от доброто познаване на приятелите, с физическа близост с тях. Физическата близост изразява любов само дотолкова, доколкото адекватно отразява взаимоотношенията ни като цяло (познати, приятели, съпрузи) и запазва личното достойнство и неприкосновеност на другия!

Но как да разпозная любовните езици?

За да откриете своя любовен език, отговорете на следните три въпроса:

Какво правят или не правят другите, което ме наранява най-много? Обратното на това, което ви наранява най-силно, е вероятно вашият любовен език.

За какво най-често моля приятелите си? Това, което най-често търсите, е вероятно това, което ви носи най-силно чувство за взаимност и сигурност в приятелството.

Как обикновено изразявам любовта си към другите? Това, което естествено правите за другите, е често индикатор за това, което би накарало самите вас да се чувствате обичани.

Ами ако любовният език на другия изисква от мен нещо, което сам едва ли бих направил? Или ако аз самият не съм такъв човек и това просто не ми се отдава?

Колкото повече го правите, толкова по-удобно ще се чувствате. В крайна сметка тук не става дума за личното ни удобство. Говорим за любов, а любовта е нещо, което вършим за някой друг, а не нещо, което правим заради себе си. В ежедневието и работата си ние често правим неща, които иначе не бихме направили. Защо? Защото вярваме, че си струва, и обикновено не съжаляваме.

Същото е и при любовта. Говорим за първичния любовен език на приятелите си не защото това предизвиква топли и вълнуващи чувства в нас, а защото искаме да посрещнем емоционалните им нужди. Правим го заради тях. Когато тяхната нужда от любов бъде посрещната, те са по-свободни и предразположени да ни отвърнат със същото. Тогава се събужда и нашето чувство за приятелска топлота и удовлетворение.

 

Любовта е избор! И всеки може да започне процеса още днес.

 

по едноименната книга на Гари Чапмън

Как да се свързваме с чувствата си?

d_smiley_wallpaper-28804

Хората удивително не познават своите чувства! Добре съм, зле съм е неопределено!

Когато разпознава нюансите на своите чувства, човек се чувства с повишена жизненост.

Да се свържеш с чувствата си, означава да видиш себе си тук и сега на всички нива – ум, душа и тяло, а не като някакво отдалечено от теб ехо – добре съм…

Ако попитам някой как се чувства сега от това, което споделя с мен, аз ще го попитам същото и след 5 минути, когато споделя нещо друго. Хората не осъзнават динамиката на чувствата си, че както си добре, така в следващия момент може да си тъжен, нервен, безсилен…
Всяка нова мисъл води след себе си ново чувство…

 

Тялото издава цялата палитра от емоции вътре в него.
Как усещаш краката си?
Как усещаш ръцете си?
Какво се случва в стомаха ти?
Хората не се свързват с частите на тялото си и оттам – нямат връзка с чувствата си.

Тялото не е кола, в която да сипваме гориво и да разчитаме, че ще ни отведе от точка А до точка Б. Тялото, заедно с ума и душата, са в единство.

Тялото има различни усещания и нужди:

  • за храна – дали сме гладни, дали сме преяли, дали някоя храна не ни понася;
  • за почивка – дали сме изморени, дали сме енергични;
  • за секс – нужда от докосване, целуване, оргазъм…

Тялото ни говори. Но вслушваме ли се в него? Разбираме ли ясно посланията му?

Да сме спонтанни, означава да сме осъзнати кое изпъква на преден план, като фигура – гладна ли съм, какво искам в тоя момент. И да обърнем внимание на нуждите си.

Но знаем ли във всеки момент какво искаме? Кое наистина искаме и кое потискаме (като фон), което все някога ще се върне като напомняне или по-силно, като напрежение, тревожност, страх…

 

Човек има власт над тялото си или тялото има власт над нас?

 

Как да се справим с депресията?

Cope-with-Depression-Step-29

Как да разберем, че сме в депресия?

  1. Имаш постоянно лошо настроение, постоянно си изморен;
  2. Всичко ти е черно, безнадеждно, самотно;
  3. Никой не те разбира, чувстваш се безсилен, тъжен, отчаян;
  4. Постоянно ти се плаче, не виждаш красота никъде и в нищо;
  5. Имаш усещането, че се блъскаш в стени без изход;
  6. Просто някак си съществуваш, без да знаеш и ти точно как;
  7. Не получаваш удоволствие от нищо;
  8. Нямаш пълноценен сън, нямаш желание за работа, хоби, забавления, нямаш енергия;
  9. Усещане за непълноценност, безполезност, вина;
  10. Чувство за безпокойство, тревожност, обреченост…

Ако дори половината от тези симптоми се появят за по-дълго време (10 – 15 дена), потърсете професионална помощ при психотерапевт. 

Няколко помощни средства за справяне с депресията:

1. Спорт, спорт, спорт. По възможност на открито. Движения на слънце, сред природата, разходка в планината, джогинг, тичане, изпотяване.

Физическата активност помага за подобряване на настроението. Ако не може всеки ден, поне през ден, минимум по 30 минути.

2. Бъдете сред най-близките си хора, споделяйте с тях как се чувствате. Не сте сами и не е нужно да се справяте сами. Срещайте се интензивно с приятели, искайте помощ, не се затваряйте сами, излизайте от вкъщи.

3. Занимавайте се с любимото си хоби, дори и да е насила. Просто правете непрекъснато нещо любимо; дейност, която ви кара да се чувствате добре.

4. Избягвайте отрицателните мисли, занимайте вниманието си постоянно с четене на книги, музика, танц; рисувайте! Творческата дейност подпомага раздвижване на въодушевлението вътре във вас, желанието за дейност, за растеж.

5. Знайте, че това положение е временно – не се отчайвайте, не се обезкуражавайте. Зад тъгата стои нейния полюс – радостта. Въпрос на време е да се появи. В тъгата има много мъдрост, много истина. Стойте в нея без страх.

 

Едно упражнение, което е много полезно при състояние на депресия – 

ДА ИЗВИКАМЕ ВОЙНЪТ ВЪТРЕ В НАС!

Войнът е потиснат, той спи или дреме, или тихо плаче вътре в нас. А толкова ни е нужен в тоя момент да изригне, да се заяви, да ни вдъхнови!

Войнът е здравословната агресия вътре в нас, жаждата да се действа, способността да казваме смело Да или НЕ – на себе си, на живота.

Войнът е нашата увереност, че можем да се справим, че има сили и живот в нас…

 

Как се прави? Цялото упражнение отнема около 15 минути

1. Дишаш свободно през устата. Настройваш ума си за среща с война. Потърси го вътре в теб – къде живее, как изглежда, от кога е потиснат…

2. Започваш да викаш. Отначало плахо, а после – все по-силно – АААААА, НЕЕЕЕЕ, ДААААА, ПИСНА МИИИИ…

3. Започваш да удряш една възглавница – да изкараш тая агресия, тоя потиснат гняв.

4. Когато усетиш война свободен, облекчен, можеш да спреш и да си поплачеш.

 

Опитай, заслужава си!

 

 

Още по темата на Курс обучение “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?”

 

Хипноза и НЛП 12: Моето ново Аз.

 

 

 

 

Върху какво се концентрираш?

Fokus_1

Смисълът на концентрацията е да се намали широкия фокус на това, което ни заобикаля и да се смали, да се стесни, с цел по-висока ефективност и производителност.

Обърни внимание, когато слушаш някой човек какво говори, какво още правиш в този момент. Дали не си мислиш за нещо друго, дали не водиш вътрешен диалог със себе си, дали не планираш следващата си стъпка или си концентриран върху думите на човека, върху неговото поведение, тон на гласа, жестикулиране?

А случвало ли си се е да сте концентрирани върху човека, който ви говори, да слушате спокойния му глас, да наблюдавате поведението ви и след това да се чувствате разтревожени и дълго да се чудите от къде е дошла тази тревожност?

Може би това се дължи на тема или въпрос, който човекът е засегнал, но е и ваш актуален казус.

А може би това се дължи на усещанията, които човекът е оставил у вас за едно разминаване между думите ми и начинът, по който ги предава – с добре прикрита тревожност.

Съществува енергийно поле, връзка, обмен между хората и дори да не говори някой за своята тревожност,  а да си я носи вътре в себе си, другите я усещат, понякога явно, а по-често неосъзнато.

Целта на концентрацията е да бъдем максимално присъстващи тук и сега, да не скачат мислите ни  като маймуни от клон на клон.

Целта на концентрацията е да сме осъзнати за всичко, което идва към нас, начинът, по който го  сдъвкваме, асимилираме, отхвърляме или приемаме.

Целта на концентрацията е да бъде полезна в тези ситуации, които причиняват тревожност. Да влезем “будни” в случката и да видим какво най-добро за нас можем да извлечем от тази или друга ситуация.

 

Добре е да се практикува концентрация от по-малко плашещи към по-предизвикателни и опасни ситуации, като по този начин човек се справя по-добре със стреса и напрежението.

Ето едно упражнение за концентрация, което би помогнало за наблюдение и самонаблюдение:

1.Седни с гръб към някой, който говори и се опитай само да слушаш. Съсредоточи се върху разказа на човека.

2. След това седни с лице към човека и продължавай да го слушаш, като го помолиш да разкаже отново същата случка.

Разбери каква е разликата. В кой случай си се разсейвал повече и в кой – по-малко? В кой момент си бил по-съсредоточен и по-концентриран?

Това упражнение дава възможност да наблюдавате къде насочвате вниманието си и дали можете да го контролирате. Опитайте!

 

Празнотата в нас.

looking_

 

Основен екзистенциален проблем на човека, заедно с въпроса за смисъла на живота и страха от смъртта, е празнотата вътре в него.

Празнотата се свързва с липсата на емоции и чувства вътре в нас. Причината се корени в монотонността на ежедневието и невъзможността да се свързваме с нуждите и желанията си.

Човек се чувства празен и единственото чувство, с което се свързва, е безсилието.

Животът ни учи как би трябвало да живеем – да се изучим, да постъпим в университет, да си намерим добра работа, да се влюбим, да се оженим и да имаме деца, да бъдем добри хора…

Но какво истински иска нашата душа? За какво копнее? Какви са най-съкровените й желание? Ето това изпразва хората от съдържание – непознаването на себе си и оттам идва незнанието какво наистина искат.

Втурваме се към преследване на мечти, към реализиране на цели. Но осъзнаваме, че това е нещо външно, с което се опитваме да запълним празнината вътре. Не се получава напълно, дори може да се задълбочи, ако се вкопчим в преследването на външни обстоятелства.

Втурваме се към интимни, брачни партньори с надеждата най-накрая те да запълнят тази празнота. Но се получава така, че те задълбочават кризата. Задълбочава се тревожността и безсилието как да открием най-накрая подходящия за нас човек, който ще ни направи пълни и щастливи.

Оказва се, че проблемите се провокират от външните обстоятелства, но всъщност те са дълбоко вътре в нас и се крият, и клокочат.

Оказва се, че празнотата е фундаментален екзистенциален проблем.

 

 

Едно добро упражнение за себепознание и личностно израстване е да си представим нашата лична надгробна плоча. Какво бихме искали да пише на нея?

Почина празен…

или

Живя пълноценно и пълно в любов!

 

Какво бихте искали да пише на вашата надгробна плоча?