Follow Светла Трифонова – НЛП терапевт on WordPress.com

ОТГОВАРЯШ ИЛИ РЕАГИРАШ?

Twenty portrait of a woman with differnet expressions

 

През живота си всеки човек прави много избори – как да се облича, какво да учи, с кой да се вижда, какво да яде, къде да живее, кой да обича…

Когато имаме възможност за варианти, сякаш сме по-спокойни, в сравнение с това да нямаме възможност да правим избор.

Такива ситуации на избор имаме във всеки един момент в живота си, не само за големи неща и големи промени като преместване в нов град, нова работа, ново жилище, кола, нов партньор…

И все пак в ежедневието изникват постоянно ситуации, в които се чувстваме притиснати, сякаш без избор – висенето на дълга опашка пред кабинета на джипито, пред някое гише за плащане на сметки, данъци, смяна на номера на колата и много други. Как се чувстваме тогава – изнервени, тъжни, гневни, раздразнени. Много често се дразним на някого на работното си място, който ни прави забележки, подмята неуместни коментари, смее се на наш гръб.

Какво се случва в тези моменти? Първата мисъл, която ни идва, е че нямаме избор по отношение на начина, по който реагираме. И реагираме спонтанно и искрено – с отрицателна емоция – незабавно и напълно очаквано – с гняв. Опитайте да развивате повече наблюдателност и повече гъвкавост по отношение на това, че винаги имаме избор. Винаги имаме повече от един вариант как да реагираме. Нужно е за няколко секунди само да спрем и да помислим какво ни се случва (стимулът) и че имаме няколко възможности за реакция. Или дори при поява на стимул (дразнителя) бихме могли не да реагираме, а да отговорим на появилата се нова ситуация неутрално – без анализ и оценка. Така развиваме гъвкавост. Все качества, на които ни учи НЛП (невро-лингвистично програмиране).

Например – идва нов човек на работа. Това е красива млада жена около 30-те. Шефът я представя на колектива. Възможни реакции на колегите:

Иван: „Я, колко е сладка, изглежда млада и приветлива, как чаровно се усмихва“.

Петър: „Още една красива мацка в офиса, тоя шеф има вкус.“

Марин: „Пълен хаос! Тоя шеф съвсем е изтрещял. Нямаме нужда от нови хора точно сега.“

Мария: „Дали е протеже на шефа? Няма начин да не е. Още една връзкарка!“

Надя: „Сигурно шефът е намислил да махне някого. Дали не съм аз? Толкова съм непохватна, ами да, то няма работа за повече хора, назначил я е, за да ме махне. Какво ще правя?“

Вяра: „Хм, тая как гледа, лисица…“

Изпробвайте нещо ново – не реагирайте на новото предизвикателство. Не правете анализ през своята призма и фокус, а обективно подходете. Кажете си – това е нов член на екипа, сигурно шефът знае защо е тук и какви ще са й функциите, с времето ще разбера и аз. Добре е да я поздравя, да се почувства добре сред толкова нови колеги.

Колкото по-неутрално отговаряме, без оценки и без лични проекции, толкова по-неутрални оставаме в чувствата си. Не влагаме силни негативни емоции и страсти. Чувстваме се спокойни и мъдри.

Повече за Невро-лингвистично програмиране и как да развиваме гъвкавост може да научите на Курс на обучение на тема: Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?

 

 

 

Какво е егото?

art-ego2

Собственият ни опит е нещо уникално, неповторимо. Всеки има различни умствени навици, различен начин на реагиране на всичко, което идва и се случва в живота му. Това, което съм Аз и Другите, ме разделя, самото осъзнаване, че има Други, води до разстояние. Така възниква Егото.

Егото се прокрадва там, където има сравнение. Появява се алчност, омраза, ревност, неприязън и все по-голямо разстояние между Аз и Другите. Аз-ът развива отбранителност или нападателност, скованост или действеност, откритост или свитост, добро или зло.

Егото царува там, където има приятно преживяване и вкопчване в хубавото. Много мощно съпротивление те обгръща в лошите преживявания. Наблюдаваш как желаеш да притежаваш, да пазиш и да защитаваш хубавото, приятното…

Човешката същност по природа е добра, свята, чиста. Ако се проявява по друг начин, е защото има пречки, прегради да се прояви в истинския си вид. И когато се развие осъзнатост, пречките и преградите падат. Ставаш открит, приемащ, мъдър, гъвкав, добър. Учиш се да споделяш своята любяща искреност.

Един от начините за доближаване до чистата човешка природа без Его е медитацията. По време на тази практика цялото ти усещане от живота се променя. Усещането да си жив, самото усещане да бъдеш в съзнание – тук и сега, става ясно и точно.

Нищо не се приема за даденост – нито случките, нито хората, нито „случайностите“. Нямаш нужда от сравнение, от доказване, от обяснения.

Тълкуванията – това защо, онова защо – се избутват настрани и всеки момент от време се оставя да говори за себе си – такъв, какъвто Е. Чувстваш се уверен, все по-стабилен, все по-закотвен в настоящия неповторим момент.

Веднъж като добиеш това ново възприемане за себе си, хората и събитията, имаш нова гледна точка, нов критерий, спрямо който да измерваш своя опит. Виждаш се как сам изкривяваш реалността с анализи, коментари, и лични мнения. Знаеш какво правиш, когато го правиш. Започваш да ставаш все по-чувствителен към начините, по които възприемаш истинската реалност, ставаш много осъзнат, възприемчив човек. От тази гледна точка всичко се преживява с яснота. Има само наблюдаване, субект липсва, липсва Егото. Всичко тече, всичко се изменя всяка следваща минута. Всичко възниква и утихва, засилва се и отслабва, започва да съществува или умира. Гледаш с широко отворени очи тази реалност и чувстваш единствено радост. Изпълнен си с живот.

Разбираш, че животът ти е белязан от радости и разочарования, от успехи и неудовлетвореност и ясно виждаш източника на това – страхове или копнежи, притеснения или желания. Твоите страхове и твоят воля; ничии други. И осъзнаваш колко повърхностни всъщност са повечето ти притеснения.

Още може да научиш на Обучителен курс на тема: Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?

Всяко „искам” има своята цена.

aladdin-wallpaper-disney-princess-31693650-1024-768

“В периферията на Вселената имало едно магазинче. На него нямало табелка – някога тя била отнесена от ураган, а новият собственик решил да не закачва нова, защото всеки местен жител знаел, че в магазина се продават желания.

Асортиментът на магазина бил огромен.

Тук можело да се купи, на практика, всичко: огромни яхти, апартаменти, брак, пост вицепрезидент на корпорация, пари, деца, любима работа, красиво тяло, победа в конкурс, мощни коли, власт, успех и много, много други.

Единственото нещо, което не се продавало били живота и смъртта – с това се занимавал Главният офис, който се намирал в друга Галактика.

Всеки, който бил дошъл в магазина, (а всъщност има и такива желаещи, които нито веднъж не били влизали в магазина, а си останали у дома и просто са желаели) като първа стъпка искал да разбере каква е цената на неговото желание.

Цените били различни.

Например, любимата работа струвала да се откажеш от стабилността и предсказуемостта, готовност самостоятелно да планираш и структурираш своя живот, вяра в собствените сили и да си разрешиш да работиш там, където ти харесва, а не там, където трябва.

Властта струвала малко повече: трябвало да се откажеш от някои свои убеждения, да умееш да намираш рационално обяснение за всичко, да умееш да отказваш на другите, да знаеш своята цена (и тя трябва да бъде достатъчно висока), да си разрешаваш да казваш „Аз”, заявявайки се себе си, независимо от одобрението или неодобрението на околните.

Някои цени се оказали странни – брак било възможно да получиш почти без пари, обаче щастливият живот струвал много скъпо: персонална отговорност за собственото щастие, умение да получаваш удоволствие от живота, да знаеш своите желания, да се откажеш от стремежа да съответстваш на околните, умение да цениш това, което имаш, да си разрешиш да бъдеш щастлив, да осъзнаеш собствената си ценност и значимост, да се откажеш от бонусите на «жертвата», да поемеш риска, че ще се разделиш с няколко приятели и познати.

Не всеки, който идвал в магазина бил готов да купи своето желание веднага. Някои, виждайки цената, веднага се обръщали и си тръгвали. Други, дълго време стояли в размисъл, пресмятайки какво имат в наличност и размишлявайки от къде биха могли да намерят още средства.

Някой започвал да се оплаква от прекалено високите цени, молел да му направят намаление или се интересувал кога ще има разпродажба.

А имало и такива, които давали всичките си спестявания и получавали заветното си желание, опаковано в красива шумоляща хартия.

Другите купувачи гледали щастливците със завист, клюкарствайки, че собственикът на магазина е техен познат и, че са получили желанието си просто така, без каквито и да е усилия.

Често предлагали на собственика на магазина да намали цените, за да увеличи броя на купувачите. Но той винаги отказвал, тъй като от това биха пострадали качествата на желанията.

Когато го питали не се ли страхува, че ще се разори, той поклащал глава и отговарял, че във всички времена ще се намират смелчаци, които са готови да рискуват и да променят своя живот, ще се откажат от обичайния и предсказуем живот, които са способни да повярват в себе си, които имат сили и средства, за да заплатят за изпълнението на своите желания.

А на вратите на магазина вече сто години имало надпис:

”Ако твоето желание не се изпълнява, значи то още не е платено”.

На него нямало табелка – някога тя била отнесена от ураган, а новият собственик решил да не закачва нова, защото всеки местен жител знаел, че в магазина се продават желания.

Асортиментът на магазина бил огромен.

На него нямало табелка – някога тя била отнесена от ураган, а новият собственик решил да не закачва нова, защото всеки местен жител знаел, че в магазина се продават желания.

Асортиментът на магазина бил огромен.

На него нямало табелка – някога тя била отнесена от ураган, а новият собственик решил да не закачва нова, защото всеки местен жител знаел, че в магазина се продават желания.

Асортиментът на магазина бил огромен. Тук можело да се купи, на практика, всичко: огромни яхти, апартаменти, брак, пост вицепрезидент на корпорация, пари, деца, любима работа, красиво тяло, победа в конкурс, мощни коли, власт, успех и много, много други.

Единственото нещо, което не се продавало били живота и смъртта – с това се занимавал Главният офис, който се намирал в друга Галактика.

Всеки, който бил дошъл в магазина, (а всъщност има и такива желаещи, които нито веднъж не били влизали в магазина, а си останали у дома и просто са желаели) като първа стъпка искал да разбере каква е цената на неговото желание. Цените били различни. Например, любимата работа струвала да се откажеш от стабилността и предсказуемостта, готовност самостоятелно да планираш и структурираш своя живот, вяра в собствените сили и да си разрешиш да работиш там, където ти харесва, а не там, където трябва.

Властта струвала малко повече: трябвало да се откажеш от някои свои убеждения, да умееш да намираш рационално обяснение за всичко, да умееш да отказваш на другите, да знаеш своята цена (и тя трябва да бъде достатъчно висока), да си разрешаваш да казваш „Аз”, заявявайки се себе си, независимо от одобрението или неодобрението на околните.

Някои цени се оказали странни – брак било възможно да получиш почти без пари, обаче щастливият живот струвал много скъпо: персонална отговорност за собственото щастие, умение да получаваш удоволствие от живота, да знаеш своите желания, да се откажеш от стремежа да съответстваш на околните, умение да цениш това, което имаш, да си разрешиш да бъдеш щастлив, да осъзнаеш собствената си ценност и значимост, да се откажеш от бонусите на «жертвата», да поемеш риска, че ще се разделиш с няколко приятели и познати.

Не всеки, който идвал в магазина бил готов да купи своето желание веднага. Някои, виждайки цената, веднага се обръщали и си тръгвали. Други, дълго време стояли в размисъл, пресмятайки какво имат в наличност и размишлявайки от къде биха могли да намерят още средства. Някой започвал да се оплаква от прекалено високите цени, молел да му направят намаление или се интересувал кога ще има разпродажба. А имало и такива, които давали всичките си спестявания и получавали заветното си желание, опаковано в красива шумоляща хартия.

Другите купувачи гледали щастливците със завист, клюкарствайки, че собственикът на магазина е техен познат и, че са получили желанието си просто така, без каквито и да е усилия. Често предлагали на собственика на магазина да намали цените, за да увеличи броя на купувачите. Но той винаги отказвал, тъй като от това биха пострадали качествата на желанията. Когато го питали не се ли страхува, че ще се разори, той поклащал глава и отговарял, че във всички времена ще се намират смелчаци, които са готови да рискуват и да променят своя живот, ще се откажат от обичайния и предсказуем живот, които са способни да повярват в себе си, които имат сили и средства, за да заплатят за изпълнението на своите желания.

А на вратите на магазина вече сто години имало надпис: ”Ако твоето желание не се изпълнява, значи то още не е платено”.

Познаваме ли собствените си мисловни модели?

thcuq6ewnk

Живял някога могъщ цар с голямо его. Един ден той решил да се допита до гадател какво му предстои в бъдеще.

Дошъл гадателят, гледал дълго време към своята стъклена сфера, мълчал, а накрая казал:

–          Царю, имам лоши новини за теб! Всички твои роднини ще умрат преди тебе!

Царят много се разстроил от чутото, разгневил се и наредил на стражите си да сложат гадателя в тъмница.

Минало време, нещо човъркало царя относно бъдещето му и той решил да повика втори гадател, който да му каже какво го очаква него и роднините му.

Дошъл вторият гадател, погледнал към своята стъклена сфера и бързо отговорил:

–          Царю честити, имам много хубави новини за теб! Ти ще надживееш всичките си роднини!

 

Как комуникираме? Умеем ли да бъдем чути, да бъдем приети? Умеем ли да се харесваме на хората, с които комуникираме? Умеем ли да развиваме сътрудничество, да въздействаме, вдъхновяваме и мотивираме хората около нас?

Когато разберем и осъзнаем собствените си мисловни модели, започваме по нов начин да развиваме комуникативните си умения. Тези мисловни модели се определят от това как се чувстваме във всеки един момент, как реагираме на това, което виждаме, чуваме и усещаме; как действаме. Те се формират от мислите, убежденията, ценностите на всеки един от нас, защото мозъкът филтрира по различен начин всяка една информация, достигнала до нас от раждането ни до сега. Така някои хора усещаме като нас, защото приличат на нас по начина си на мислене, преценяване и взимане на решения. А други са коренно различни от нас, защото забелязват различни неща, реагират по различен начин и преработват в съзнанието си други спомени.

Уникалното в осъзнаването на собствените мисловни модели и на тези, които използват другите е, че започваме по един нов, удовлетворяващ начин да се адаптираме според другите, с които комуникираме, с цел това, което казваме, да има смисъл, да бъдем чути, разбрани и приети. С тези фини промени в нашите настройки, спрямо мисловните модели на другите, постигаме изключително добри резултати. Постигаме разбирателство. Постигаме харесване, защото разговаряме на един и същ език, без усилие. Всеки участник в комуникацията се чувства уважаван и приет. Чувства доверие и емпатия.

Мисловните модели са предмет на изучаване от НЛП (невро-лингвистично програмиране, метод, създаден през 70-те години на миналия век от Ричард Бандлър и Джон Гриндер). Благодарение на изучаването и интегрирането им, се постига разбирателство в ситуации, където преди ни е било трудно да го постигаме, и така да оказваме по-голямо въздействие.

Научете повече подробности за мисловните модели и как да разбирате и използвате езика на тялото и думите, как да развивате емоционална интелигентност и др. от  31-ви януари 2017г. на Обучителен курс на тема: Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?

 

 

Как да бъдем експерти в сферата на комуникациите?

talk_ear_1429320c

5 принципа на комуникацията:

 1. Всеки човек комуникира.

Дори и да мълчим, пак комуникираме с езика на тялото.

2. Каквото и да се случи в комуникацията, няма провал, а има обратна връзка.

Начинът, по който комуникираме, проработва (разбират ни, получаваме каквото искаме) или не проработва (не ни разбират, не получаваме каквото искаме).

Поемаме отговорност за ефективността на комуникацията си и получаваме полезна информация за другите и за нас.

3.Обикновено хората реагират на нашата комуникация.

Правим си анализ дали ни харесва тяхната реакция, тази реакция ли сме целели. Ако не ни харесва, преосмисляме какво и как да променим, за да получим желаната реакция.

4. Ако нещо не работи, пробваме нещо различно.

Адаптация, гъвкавост, ентусиазъм, сериозно внимание към тези, към които искаме да осъществим връзка – това са качествата, които развиваме, за да бъдем експерти в сферата на комуникациите, да спечелим другите на наша страна.

5. Когато комуникираме, целим желан отговор.

От съществено значение е как да задаваме въпроси. Те трябва да са добре формулирани изречения, да не съдържат генерализации и номинализации (Няма свестни мъже! На жените не може да им се вярва!), да се знае за кого или към кого се отнасят. Изреченията не бива да съдържат неизяснени презумции (В България всичко става с връзки.)

 

По-подробно ще разгледаме тези принципи от 31-ви януари 2017г. на Обучителен курс на тема: Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?

 

 

Уморена съм!

90603427_why-am-i-tired_377x171

Напоследък често чувам – Уморена съм!
От работа, от времето.. От това да се справям; да изглеждам добре. Да мисля за връзката си, когато я имам какво да правя, как да постъпвам. Да мисля защо я нямам, когато съм сам(а). Къде греша, какво искам, защо си сменям настроенията, защо унивам, защо всичко ми е безразлично, защо нямам желание за нищо… Уморен(а) съм от живота, от себе си, от всичко!
Слушам внимателно и асоциацията ми все път е (незнам защо) за разкази на стари хора, които са живели 100 години, врели са, кипели са, “очукани” са от живота. А това, което виждам пред мен, е много, много млади хора… Млади, красиви, успешни, уверени…. и …уморени!
Независимо дали вибрациите ти са на един от двата полюса – любов или омраза – ти гориш, изпълнен си с живец, с искра, с пламък. Няма по-лошо нещо от безразличието, от апатията, от това да кажеш уморен съм от живота! Тогава няма никаква страст, никаква божествена нотка в теб, никакъв божествен заряд. А без това ти си умрял!
Как да възвърнем живеца си?
С действия! Какво те зарежда, какво те прави щастлив, къде намираш смисъл – спомни си!
И действай!

Ето няколко съвета:

  1. Седни и напиши списък от поне 5 неща какво обичаш да правиш. Какво е твоето хоби, какво би правил, ако разполагаш с цялото време на света. Започни да правиш поне едно нещо от този списък.
  2. Напиши списък от поне 5 неща какво те правят щастлив. Да прочетеш отново любима книга, да изгледаш някой стар филм, да се обадиш на някой любим твой приятел да си поговорите, да се видите, да излезеш в парка, да потичаш… Направи поне едно нещо и от този списък.
  3. Напиши списък от поне 5 неща на твоите силни страни – с какво се гордееш, какво умееш да правиш, къде е силата ти – това ти дава възможност да усетиш по нов начин да тече енергията в теб – обичаш се, харесваш се, важен си си… – припомни си го!
  4. Напиши списък с поне 5 неща какво те прави въодушевен, страстен, енергичен. Спомни си божествената енергия в теб, която те е карала да летиш, да гориш. Влез в това състояние чрез сетивата си – какво си преживял в тоя момент, какво са видели очите ти, какво са чули ушите ти и пренеси това състояние тук и сега, в настоящия момент.
  5. Напиши списък с поне 5 неща, за които си благодарен. Фокусирането върху благодарността, че сме живи и здрави, че дишаме, съществуваме, е нещо, което забравяме, припомняйки си го, излизаме от апатията и безразличието. Усещаме се смирени и малки  – част от света, от цялото, от вселената.

 

Ако ви е трудно сами, заповядайте от 31-ви януари 2017г. на Обучителен курс на тема: Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?

Безпристрастен ум.

thw223zxev

Изследвай процеса на възприемане. Наблюдавай чувствата, които възникват, умствените дейности, които последват. И забележи промените, които настъпват в съзнанието ти. Кое е универсалното? Има различни реакции – радост, щастие, увереност, страх, безпокойство, тревога, скука, завист, ревност и могат да възникнат във всеки. В резултат на това ставаме по-съчувствени хора. Не се разстройваме от недостатъците на другите. Напредваме към приемане и хармония с всичко живо. Осъзнатостта е огледална мисъл. Тя отразява само това, което се случва в момента и точно по начина, по който се случва – без анализ и без  критика, без упрекване или преценки. Човек не се изненадва от нищо. Безпристрастно наблюдава.
Това безпристрастно наблюдение става само ако приемем възникването на различните състояния на ума ни. Изпитвам страх, защото ме е страх. Изпитвам неувереност, защото съм неуверена. Същото важи и за раздразнението и тревогата, и ревността и алчността, и всички онези негативни емоционални състояния. Безпристрастен ум означава да не се фокусираш върху причините – ЗАЩО това или онова състояние съществува. Каквото и да преживяваме тук и сега, осъзнатият ум просто го приема и това приемане не е лично, като: на мен ми се случва, а като случва се на някой друг – като да стоим в някой киносалон и да го наблюдаваме на широкия екран – без съдене, без срам, такова, каквото Е, без заемане на позиция или страна. Без харесване и не харесване. Без емоции, мнения, спомени, коментари…

Безпристрастният ум принадлежи на настоящия момент, на това, което се случва СЕГА..
А това, което се случва, което идва, не го уголемяваш, нито увеличаваш, нито изкривяваш. Само отбелязваш. Без очаквания, без вяра. С НАБЛЮДЕНИЕ. НЕЩО ИДВА И СИ ОТИВА. ИДВА И СИ ОТИВА.  Няма безчувственост, има НЕмислене. Това е свобода. Има ВНИМАНИЕ. Няма ИЗКРИВЯВАНЕ.
БЕЗПРИСТРАСТНИЯТ УМ води до МИР, до УМИРОТВОРЕНИЕ.

Заповядайте на Обучителен курс на тема: “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?” от 31-ви януари 2017г.  (https://www.eventbrite.com/e/28938148782)

Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?

Коледен подарък!

thjy7j9xg3

Заповядайте на безплатна едночасова консултация с мен!

По случай Коледните и новогодишните празници подарявам на 3 души, които имат нужда, консултация за всичко, което ви тревожи, притеснява, измъчва…. или искате просто да поговорите и да бъдете чути.

Заповядайте:

  1. На 28 декември от 19ч,
  2. На 29 декември от 18ч. и
  3. На 29 декември от 19ч.

За записване:

E-mail: svetlushall@gmail.com, Тел.: 0888927870

Адресът е: гр. София, ул. Козлодуй 100

Ще уведомя лично всеки за срещата ни, а ако има повече желаещи, ще избера трима по реда на записване. До скоро!

КАК ДА СЕ ДИСОЦИИРАШ СЪС СТРАХОВЕТЕ СИ?

1297870136_23

Когато си тъжен, когато си разстроен, ти се плаче. Остави се на емоцията, не се потискай. Плачи, излей тъгата и разочарованието си. Остави сълзите да текат, тялото да се гърчи. Остани асоцииран с проблема, колкото ти е нужно, за да си поплачеш добре, за да ти олекне.

А след това погледни на себе си отстрани и наблюдавай какво се случва с теб, вътре в теб. Успокоен ли си или още нещо стои в теб и те мъчи?

 

Всичко се случва на повърхността – някой нещо ти каже, или не каже, някой постъпи по определен начин, или не постъпи според очакванията ни и ти се натъжаваш. Същността ни, центърът вътре в нас да остане просто наблюдател.

 

В дълбоката ни същност няма тъга, няма идентификация, има тишина и покой. Но колко често се свързваме с тази наша дълбочина? Колко често я търсим, колко дълбоко си позволяваме да стигнем вътре в нас, да чуем гласа на сърцето си?

Наблюдавай реакциите си, поведението си, действията си, нещата, с които се идентифицираш, и така лека-полека ще се дисоциираш; малко по малко ще започнеш да ставаш просто наблюдател на самия себе си.

 

Всичко, което идва и си отива – просто наблюдавай от дистанция. Ти не си това, което идва и си отива, а просто наблюдател – отчиташ, виждаш и пускаш всичко, което минава през теб.

Все едно си в киносалон и наблюдаваш гнева си, страховете си, ревността си, алчността си, съмненията и колебанията си на киноекрана. Ти си просто зрител – на самия себе си.

А след това виж всички тези неща детайлно – как идват точно при теб и по начин, единствен за теб, на никой друг. Какво искат да ти кажат тези емоции, тези притеснения и страхове, низки страсти?

 

Продължавай да практикуваш дисоцииране и ще осъзнаеш как функционира егото, кога се надига, как иска да бъде забелязано, отбелязано, отчетено, погалено.

И колкото повече практикуваш наблюдение, толкова повече очите ти се отварят за финото, незабележимото. Ставаш все по-смирен, притихнал, скромен за искане, за изтъкване и изпъкване.

 

Не можем да видим лицето си – твърде близко е, дистанцирай се, погледни се отстрани, от огледалото срещу теб – какво виждаш?

Кой си ти? Коя си ти?

 

Наблюдавай дишането си. Мислите си. Чувствата си. И пак си задай въпроса: Кой съм аз?

Аз не съм проблемът, аз не съм страхът, аз не съм гневът, аз не съм ревността.

Аз се дисоциирам с всичко негативно.

 

  • асоциирам – вътре съм в нещата емоционално
  • дисоциирам – гледам нещата емоционално от дистанция, отстрани

 

Заповядайте от 31-ви януари 2017 г. на Курс обучение “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?

 

Весели празници!

merry_christmas_010

С пожелание за много здраве, усмивки на лицата и любов в сърцата!

С обич:

Светла

Предстоящи събития

«

April 2017

»
Sun Mon Tue Wed Thu Fri Sat
26 27 28 29 30 31 1
2 3 4 5 6 7 8
9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22
23 24 25 26 27 28 29
30 1 2 3 4 5 6