Follow Светла Трифонова Психотерапевт on WordPress.com

Кога гневът е проблем?

thKRI7HPM4

В малки дози, гневът е нещо полезно. Чрез него можеш да заявиш себе си, да кажеш твърдо “Не“, “Не може“, “Не искам“…Гневът е една от често срещаните емоции. В големи дози той се превръща в емоционален проблем.

Една добра практика за освобождаване от гнева е боят на възглавници. Така изкарваш гнева си навън, извън теб, като се изпотиш, като се развихриш, като покрещиш. Целта – освобождаване на вътрешното напрежение, е изпълнена много бързо, в рамките на 10-20 мин. Подобна практика е описана тук:

Група за тревожни разстройства.

Друг начин за управление на гнева е чрез промяната на мисленето. Влез в самата тема на гнева ти. За какво се гневиш? Каква конкретна случка (ситуация) е предизвикала твоя гняв? Има ли основание твоят гняв?

Обърни внимание как реагираш, когато си гневен. Атакуваш ли човека, който те е разгневил или си го таиш вътре в теб? А може би изливаш гнева си върху невинни хора? Отмъщаваш ли си? Или се затваряш в себе си в емоция на тъга и обида?

Физически как ти се отразява гнева? Стискаш ли челюсти или може би юмруци? Засилва ли ти се сърцебиенето, вдигаш ли кръвното? Или може би трепериш или се разгорещяваш?

Гневът идва най-често светкавично бързо. Но колкото и бързо да дойде, би могъл да предусетиш предварителните му предупредителни знаци и да побързаш да го прекъснеш, като по този начин си помогнеш да не влизаш в това негативно състояние.

Една добра практика е да осъдиш поведението или изречените думи на човека, който те е разгневил, а не самия човек.

Бъди по-малко краен (крайна) в осъждането си на дадено поведение и така би могъл (могла) да си помогнеш с по-малко крайни емоции като гнева. Гневът в големи дози всички знаем, че е разрушителен.

 

Заповядай на Курс обучение “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?”

 

Спираш ли да наточиш инструмента си?

Severe bearded man with an ax at sunset

“Имало едно време един млад дървосекач, чиято мечта била да стане най-големият дървосекач на всички времена. Затова бил погълнат изцяло от работата си и не му оставяло време за нищо друго.

Веднъж, докато сечал дърва в гората, се приближил непознат възрастен човек и казал:

– Младежо, ела да седнем и да си поговорим, имам да ти казвам нещо.

Но дървосекачът нямал време за губене. Старецът измислил нещо:

– Искаш да ли да състезаваме. Да видим кой от двамата ще отсече повече дървета.

Младежът не вярвал на ушите си, но се съгласил. Състезанието започнало. Младежът не спирал нито за миг и работил с пълни сили. ВЪзрастният сечал, но от време на време сядал и си почивал.

Невероятно, но отсечените от стареца дърва били много повече от тези на младежа. Младият мъж се смутил:

– Как е възможно? Аз не спрях нито за миг през целия ден, даже да пийна чаша вода. А ти почива няколко пъти. Каква измама използва?

– Младежо, точно това исках да ти кажа още в началото. Аз почивах от време на време, но когато спирах да работя, в действителност го правех, за да наточа инструмента си.”

Стивън Кови – кн. “Седемте навика на високоефективните хора.”

 

 

Заповядай на Курс обучение “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?”

 

 

Петте свойства на вниманието.

dream-amazing-awesome-beautiful-Favim.com-600572

 

Вниманието е психичен процес. Характеризира се с концентрация към определен обект за закрепване на съзнанието върху същия този обект.

Ако ви кажа: Намерете излишното число в следващите редове:

333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333393333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333333

най-вероятно вашето съзнание ще се съсреодоточи за известно време точно към тези редове, за да търси отговор на задачата и по този начин ще стигнете до петте свойства на вниманието, а именно:

1. ОБХВАТ.

Свойството “обхват” на вниманието е свързано със съсредоточаването върху няколко обекта ( в случая имаме повече от едно число 3). Нужно е да се концентриваме и да обхванем всичките обекти. Обхватът е едно статично свойство.

2. КОНЦЕНТРАЦИЯ.

Тя също е статично свойство.  Концентрацията започва от момента, в който съзнанието се “залепи” за обекта. Тя е закрепването към него.

3. УСТОЙЧИВОСТ.

И тя се причислява към статичните свойства. Това е времето на концентрацията.

4. ПРЕВКЛЮЧВАЕМОСТ.

Това свойство на вниманието е динамично. Превключваемостта е необходима за преместване на концентрацията от един обект върху друг. И затова тук имаме движение.

5. РАЗПРЕДЕЛЯЕМОСТ.

И това свойство се причислява към динамичните свойства.  За да се прояви, са необходими другите четири свойства на вниманието. То се характеризира с преместване и закрепване на вниманието върху обект-обекти.

Когато правим нещо монотонно, бързо се изморяваме и започваме да грешим, тъй като концентрацията на вниманието пада при еднообразна дейност.

 

Още по темата на  Курс обучение “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?”

 

 

 

Магическото число 7 плюс или минус 2

thFSOJ8IWQ

През 1956г. Психологът Джордж Милър анализирал количеството информация, което човек може да отработи на съзнателно ниво, и открил, че отговаря на около 7 елемента. През 2001г. Коен, друг психолог, поправил тези данни, изхождайки от това, че човек може да обработва и запазва в паметта си около 4 парчета информация.

Спомнете си всичко, което сте направили, казали, видели, чули, помирисвали, докосвали откакто сте се събудили тази сутрин. Спомняте ли си абсолютно всичко?

Човешкият мозък извършва един милион операции в секунда и нашият разум не може да отработи всичко на съзнателно ниво. Във всеки момент сме засипани от стимули и информация, достигащи нашия борден компютър и равняващи се на 110 бита или седем елемента. Тъй като не успяваме да ообработим всички стимули, сме изправени пред избора кои да предпочетем.  Използваме за това автоматичен процес, изграден от обобщения, изкривявания на реалността, заличавания.

 

Още по темата на Курс обучение “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?”

Честита Новата 2018 година!

Happy-New-Year

Много здраве, благополучие и щастие на всички!

С обич: Светла Трифонова

http://www.svetlushall.wordpress.com

Духовно и душевно здраве.

yMwmTp-W

Каква е разликата между духовно и душевно здраве? Може ли да сме духовно болни? А може ли да ме духовно здрави, а душевно болни?
Човек, колкото и да се чувства здрав, не означава, че е духовно зрял. От друга страна, един напълно духовен човек може да заболее душевно.
Психичното (душевно) заболяване е заболяване на човешката психика, на душата. Това е болезнен кръст, който заболелият носи, защото няма една единствена причина, обясняваща възникването на психичните разстройства. И този, който страда от психично заболяване, не е нито по-лош, нито по-добър човек от който и да е друг човек. Божиите съдби се разкриват във вечността. А на нас сега ни е дадено да се учим да отдаваме почит на всеки – и на новороденото, и на помрачения по ум, и на вярващия в Бог, и на езичника, и на слепия, и на всеки друг. Има души, които са изключително чувствителни, че се прекършват от грубостта на заобикалящия ги свят и те  развиват психично заболяване, но това не означава, че не са духовни хора. Сякаш Господ ги спасява от разрушаване на целостта на душата им чрез душевната болест. Пример за това е Достоевски. Той е бил гениален писател, въпреки болестта си. Романите му са с автобиографичен характер и разкриват противоречията на душевно болни личности.
Духовен човек е този, който посвещава живота си, делата си на Бог. Това не означава, че е непременно добър човек. Дори да има външна поява на някаква добродетел, все още не означава той да е “духовен човек”.  Ако това, което той чувства, е хубаво, тогава в духовен план е  близо  до Бога; ако пък не се чувства добре, значи е далеч от Бога.
Психотерапията е божественото взаимодействие на души. Тя представлява лечение на душата от друга душа. Тя не търпи хлад, лицемерие, фалш. Тя изисква пълно себеотдаване, искрено желание да се помогне на човека…
“Само в Бога са уповавай, душо моя, защото на Него ми е надеждата. Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище.”  (Псалом 61-ви)
Заповядай от 6-ти февруари на Курс обучение “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?”
На 8 януари ще правим Табло на желанията на тренинг Сбъдване на желанията за 2018г.

 

За вярата в мечтите.

rr.jpg

Всички знаем колко лесно е да се мечтае. Мечтите са безплатни, мечтите ни вдъхновяват, дават ни крилe…

И започваш нещо да правиш, за да стане мечтата ти реалност. Правиш първи крачки, все още си вдъхновен и амбициран. Продължаваш напред и всички пътища сякаш са отворени пред теб. Вселената ти помага, ставаш все по-уверен и щастлив.

Но защо в света има толкова много несбъднати мечти?

Защо започваш нещо лесно, но не го довеждаш до завършек?

Когато мечтата се превърне в цел, сякаш по-ясно вижда стъпките. Правиш план, първа точка, втора точка, трета точка. Знаеш от къде да започнеш и на къде да вървиш. И после, някъде по тоя път, нещо се обърква, нещо спира. Дали е някакъв неуспех или спънка, но вече не си толкова мотивиран и не си толкова уверен в себе си. Какво се случва?

Както с всеки нов навик, така и при сбъдването на мечтите, е нужно да се правят повторения отново и отново, за да се вградят в ума новите убеждения и така да се изгради новия навик – аз мога, аз успявам, аз се справям.

Ако няма повторения, а това става с много упоритост и вяра, изпадаш в дупка.

Не виждаш крайната си цел, не виждаш последните си стъпки и това те демотивира. Искаш и дори очакваш бърз резултат. Не си готов за малките спънки и  за малките провали.

А може би си готов за неуспехите по пътя, знаеш, че те те каляват, но изпадаш в рутина – отново не виждаш смисъл от пътя, не вярваш, че мечтата ти ще се сбъдне. И се отказваш.

Това се случва често между влюбени.

В началото има еуфория, открил си човека на мечтите си и някъде по пътя, изпадаш в дупка. Точно преди влизането в комфорта на взаимоотношенията ви трябва да решиш на къде да тръгне връзката – дали да се задълбочи или да осъзнаеп, че си моментно бил влюбен, но тръпката вече я няма. Защото за да продължиш към целта – разгръщане на връзката, ти трябва да създаваш нови навици —  с повторения, с упорит труд и много вяра.

 

Стъпките, които те водят към целта, са следните:

1.Еуфория.

2. Намаляване на еуфорията.

3. Отдръпване.

4. Оптимизъм и вяра.

5. Успех.

 

Още по темата на  Курс обучение “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?”

Ела да си направим Табло на желанията на тренинг Сбъдване на желанията за 2018г.

Интроверт или екстроверт си?

th

Една внимателна проверка в Уикипедия ни води до определение за това какво е интроверт или екстроверт:

Екстроверт

“Екстровертните хора са насочени навън – те се фокусират към външната среда и черпят енергията си от взаимодействието си с нея. По-силно изразената екстровертност води до по-силна нужда от социални контакти. Екстровертните личности са по-склонни към спонтанност, избухливост и прибързани реакции. Характеризират се с активност, нужда от популярност и общуване с други хора, инициативност, повишен ентусиазъм”.

Интроверт

“Интровертните хора са насочени навътре, към вътрешния си свят и енергията им идва от него. Те са по-малко склонни да търсят социални контакти, в сравнение с екстровертите. Личностите с по-силно изразен интровертизъм имат социални взаимоотношения с външния свят, но просто не се фокусират върху тях. По-силно изразената интровертност се характеризира най-често с по-силно изразена резервираност, усамотение, спокойствие, саморефлексия (обмисляне на собственото поведение).Това незадължително са хора без приятели!”

И все пак има т. нар. човешки фактор, а той се състои в това как гледаме на другите хора. Дали гледаме на тях като на нещо постоянно и непроменливо или гледаме на тях като на точно това разнообразие, което се съдържа в палитрата между черните и белите краски.

Какво имам предвид?

Ние познаваме даден човек в определен контекст. В роля на баща, майка, брат/сестра, служител, шеф, приятел и т.н. И може да ни се иска всеки един да има стабилни черти – той Е/тя Е – и описваме с точност кой е/коя е. Но всъщност ние така слагаме етикети. Баща ми е еди-какъв си, шефа ми е еди-какъв си, колежката е еди-каква си. Сякаш ги познаваме във всичките им роли и светлина. Защото ние взаимодействаме с даден човек само в определена светлина и в определен контекст. Шефът ни, освен шеф, е и баща, съпруг, приятел, син. Как се държи в другите (непознати за нас) роли, ние нямаме ни най- малка представа. Но сме склонни да казваме – той е екстроверт, тя е интроверт. Какво ни дава право да лепим етикети като не виждаме разнообразието от ситуации в живота на нашите познати, приятели, колеги. Как тогава правим преценки, според непълна информация?

Това е предизвикателството пред всички нас – да сме осъзнати за това кога сме уверени, кога не сме – в какъв контекст сме успешни и в какъв – не. И когато казваме за някой, че е интроверт, трябва да имаме едно наум – не го познаваме и не знаем той как се държи в наше отсъствие. Може някоя девойка да ви изглежда във ваше присъствие скромна и срамежлива, а в нечие чуждо присъствие тя да е дива или арогантна.

Какво ни носи това?

Повече разбиране, съчувствие и емпатия. Преди да осъдим някого, да помислим за реакцията си и да се запитаме – защо въпросният човек се държи така точно в тази ситуация, на която аз ставам свидетел. С какво аз допринасям за тази ситуация? Това развива уважение и разбиране.

 

Още по темата на  Курс обучение “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?”

Ела да си направим Табло на желанията на тренинг Сбъдване на желанията за 2018г.

 

Какво е фикс-идея?

chicken-or-egg-cropped1.jpg

Има тясна връзка между истина и действителност. Когато кажем: “Слънцето изгрява всяка сутрин и залязва всяка вечер”, това е истина и съвпада с действителността.

И все пак, какво като истината си е истина, т.е. нещо вечно, а не може да бъде обяснена с понятието “действителност”, когато знаем, че действителност може да е нещо вечно, но може и да не съществува. Например, днес има 15 пейки в парка, а утре тези пейки може да са само 13 на брой (две от тях са откраднати и насечени на дърва за печката).

Излиза, че действителността, за разлика от истината, е нещо променливо.

В човешкия мозък може да се настани идея за това какво е истина и какво е действителност. А така също –  идея за това как истината да се обясни с действителността. И вечната теза – кое е първичното? Кокошката или яйцето?

Всички тези идеи, които стоят в ума ни и на които не можем да дадем категоричен отговор, са фикс-идеи.

Фикс-идея е и всичко, което мислим в прекалена дълбочина и погълнатост, с достатъчна дълготрайност. Когато имаме някакъв проблем, който изцяло ни обсебва. Не спим, не ядем, не забелязваме никой и нищо около нас и само мислим как да го разрешим.

Фикс-идея може да е и нова идея, план за действие, който е заседнал в ума и прехвърляме всички минуси и плюсове, всички възможни загуби и печалби, но така и не стигаме до самото действие.

Фикс-идея е, когато художник рисува, писател пише книга, погълнати от творческо вдъхновение и виждайки само платното или сюжета в ума си.

Т.е. излиза, че фикс-идеята може да приятна, но и много неприятна, много зареждаща, но и много уморителна. Превръща се в “незряла”, когато нищо друго не е в състояние да я измести от ума ни. В този случай се нарича “паразит” за човешката психика. Тъй като може да бъде унищожително всепоглъщаща. Може да остане за кратко, но може да остане и за много дълго време. Може да бъде една в човешкия мозък, но може да бъдат и хиляди.

Фикс-идеи са всички натрапливи мисли и фобии, всички мании.

 

Как възникват фикс-идеите?

Посредством физическото и психическото състояние на човек и податливостта му на внушения и самовнушения. Има и причини, които благоприятстват, като: умора, стрес, напрежение, силни емоции, предразположение. Когато не са външни, човек сам допринася за появата им чрез самовнушение. Когато чувствата, волята и нуждите не са в единство, когато няма хармония между “искам” и “мога”, когато не може да каже “Не” или “Да”.

Фикс-идеята може да бъде както осъзната, така и неосъзната. При всички положения обаче причината за появата на фикс-идея е винаги неосъзната.

 

Една добра практика е: Хипноза

Още по темата на  Курс обучение “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?”

Заповядай на: Група за тревожни разстройства.

 

 

 

Как да манипулираме подсъзнанието?

The-Power-Of-Your-Subconscious-Mind

Ако кажете на някой: “Изгледаш ми притеснен!” или “Имаш болнав вид”.., същият този човек може да се вслуша в думите ви, да се притесни, да се изпоти, дори да добие болнаво изражение. Думите имат голямо въздействие върху всеки един от нас. Съзнанието допуска подобни предположения, нещо повече – те стигат до подсъзнанието.
Съзнанието – това е онази част от нас, която мисли, която следва здравия разум, интелекта, логиката, опитът, знанията и по този начин стига до анализ, заключения, изводи и анализи.
Подсъзнанието е тази част от нас, която чувства. Това е нашата интуиция, въображение, вдъхновение, нашето шесто чувство. Ако съзнанието най-често забравя много неща, сякаш има краткосрочна памет, то подсъзнанието помни и съхранява всичките ни спомени. Помни всичко. Нещо повече – стои в нас като склад със спомени, но и с готови отговори на всичките ни въпроси – то знае всичко за нас.
Съзнанието на човек действа като пазач, като скрит наблюдател. Подсъзнанието складира всичко, което му подава съзнанието – цялата ни нужна информация. Ненужната информация изхвърля, игнорира, пропуска.
Когато човек е отпуснат, разсеян, изморен, съзнанието му забравя за тази си функция – да бди зорко. Точно  в този момент би могло да влезе информация, която иначе  строгото съзнание не би допуснало. Не случайно най-скъпите реклами по телевизията са вечер, след напрегнатия и изморен работен ден, когато рекламодателите се надпреварват да рекламират продуктите и услугите си. Те знаят, че по това време има най-много зрители, но освен това – има много изморени и отпуснати зрители. Тогава подсъзнанието е по-лесно внушаемо и податливо на реклами и “зарибяване”.
Как да манипулираме подсъзнанието?
1. По директен начин – бихме могли да заявяваме на половинките си желанията – искаме нова дреха, нови обувки, екзотична ваканция –  най-лесният път да им внушим колко много нужда имаме от това и колко много ще сме благодарни, когато го получим. Начинът е с прошепване, но поне по няколко пъти вечер, когато половинката ни е изморена, сякаш говорим директно с подсъзнанието и с него се “пазарим”.
2. За самите себе си, когато нямаме отговор на важен за нас въпрос. Вместо да се напъваме и постоянно да въртим въпроса в ума си, докато зациклим, просто да се отдадем на почивка, на релакс, на сън и след това, на следващата сутрин, отговорът сякаш изкача пред нас от само себе си. Подсъзнанието е това, което намира решението за нас.
3. Бихме могли да използваме подсъзнанието за наш бъдещ успех, като го програмираме.
За целта всяка сутрин, като се погледнеш в огледалото, визуализирай си успеха – представи си го с всичките сетива, защото освен словесно, подсъзнанието приема и зрителна и слухова и кинетична информация. То приема всичко, което му представим като истина, като нещо, което вече се е случило и вече го притежаваме. Подсъзнанието работи на принципа: “Вживей се в мечтата си и ще я имаш реализирана”.
Още по темата на  Курс обучение “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?”

Предстоящи събития

Next >
«

January 2018

»
Sun Mon Tue Wed Thu Fri Sat
31 1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30 31 1 2 3