Follow Светла Трифонова Психотерапевт и Хипнотерапевт on WordPress.com
Advertisements

Петте езика на любовта.

th1

 

Всички ние имаме първичен или матерен език, който сме усвоили от родителите си. По-късно, обикновено с много повече усилия, научаваме и някои допълнителни езици. Те са ни вторични езици. Обикновено най-добре говорим и разбираме матерния си език, но колкото повече използваме вторичния си език, толкова по-голяма свобода чувстваме да общуваме на него.

Представете си, че говорите само първичния си език и се запознавате с друг човек, който също говори само първичния си език, но езиците ви са различни. Ситуацията ще бъде определено неловка, а разговорът – значително затруднен! Езиковите различия са неотменна част от човешката култура. Но ако искаме да общуваме успешно с хора от друга култура, трябва да научим езика им.

Сигурно вече сте хвърлили бърз поглед към заглавието. Не, не грешите! Ще говорим за любов. Но, питате се вие, какво общо има тук лингвистиката?

Любовта много прилича на лингвистиката. Всеки от нас има свой “емоционален език”, чийто “речник” включва всичко това, което ни кара да се чувстваме обичани. Това е нашият първичен любовен език. Когато някой използва жестове от него в общуването си с нас, той събужда в нас чувство за сигурност и желание за взаимност. Липсата на подобни жестове ни кара да се чувстваме самотни и пренебрегнати и самите ние се превръщаме в лоши приятели за другите.

Не всички обаче говорим на един и същ емоционален език на любовта. Когато се срещнат двама души с различни любовни езици, трайността на приятелството им зависи от това дали двамата ще усвоят емоционалния език на другия и дали ще се научат да го използват умело в общуването си с него.

Тази статия описва петте основни любовни езика. Тяхното познаване и владеене гарантира сърдечна близост с всеки приятел.

 

УТВЪРЖДАВАЩИ ДУМИ

Всички обичаме да ни хвалят. Някои хора обаче усещат особено силно влиянието на думите, които чуват. Те бързо откликват с взаимност, когато отправяме към тях думи, които ги утвърждават като личност.

Какво да правим с такива хора? Често им отправяйте искрени комплименти и похвали. Изразявайте доверие в способностите и дарбите им и ги насърчавайте да се развиват във важни за тях области, в които имат потенциал, но се чувстват неуверени. Когато ги молите за нещо, не го изисквайте от тях, а внимателно и кротко изкажете желанието си. Не пропускайте да се извините, ако сте ги нагрубили, не им натяквайте минали пропуски и не им дръжте сметка за погрешките. И разбира се, в разговорите си с други хора, споменавайте за тях с добро независимо дали те присъстват или не.

 

ПЪЛНОЦЕННО ВРЕМЕ

Имате ли приятели, които все се оплакват, че не им обръщате внимание? Техният първичен език е пълноценното време – те се чувстват ценени и обичани, когато някой отделя време да общува с тях, като им дава нераздвоеното си внимание.

Какво да правим с такива хора? Когато общувате с тях, мислете за това, за което разговаряте, и поддържайте чест зрителен контакт. Научете се да бъдете добри слушатели и събеседници – изслушвайте ги внимателно и съсредоточено, без да ги прекъсвате, като се стремите да разберете как се чувстват, и на свой ред споделяйте своите преживявания, чувства, мисли и желания. Пълноценно може да бъде и времето, когато вършите нещо заедно (разхождате се, играете и т.н.) Важното е нераздвоеното ви внимание да е насочено към тях. Участвайте заедно с тях в дейностите, към които те проявяват интерес (спорт, изкуство, готвене и др.) – дори на вас да не ви харесва, бъдете с тях, като осъзнавате, че присъствието ви е жизнено важно за тях и приятелството ви!

 

ПОЛУЧАВАНЕ НА ПОДАРЪЦИ

Подаръкът е нещо, което хората от тази езикова група хващат в ръка и си казват: “Погледни! Той си е мислил за мен.” За тях подаръкът е повече от просто подарък – той е символ на грижа и любов. Няма значение дали е струвал пари. Има значение фактът, че някой е мислил за тях. И не само е мислил, но е положил и усилия да им намери и поднесе нещо.

Какво да правим с такива хора? Правете им подаръци. Подаръците могат да се купят, намерят или направят. Те имат различни размери, цветове и форми. Някои са скъпи, а други – безплатни. За човека, чийто първичен любовен език е получаването на подаръци, цената най-често няма голямо значение. Има обаче един подарък, който понякога говори по-силно от всичко друго. Този подарък е собственото ви присъствие по време на кризисен период в живота на приятеля.

ПОМАГАНЕ

За някои хора най-разбираемият израз на любов и приятелство е, когато някой им помага. Ето как разбират те нещата, които вършим за тях: “Ти мислиш за мен и държиш на мен, щом доброволно ми даваш от времето и усилията си.”

 

Какво да правим с такива хора? Открийте кое е това, което е наистина важно за тях, и го вършете на драго сърце в израз на приятелството си. Правете го доброволно, а не по задължение, и както на тях би им било приятно, а не както на вас ви се иска. Вслушвайте се в молбите им и се стремете да им служите, като правите онези неща, които знаете, че биха ги зарадвали.

ФИЗИЧЕСКО ДОКОСВАНЕ

Физическият допир обикновено изразява приемане, подкрепа и любов. За жалост,  “сексуалната освободеност” в днешното общество е изкривило представите ни за човешката близост. За някои хора обаче докосването наистина означава емоционална близост и изразява приятелство.

Какво да правим с такива хора? Докосването има много форми и начини. Рецепторите на докосването са разположени по цялото тяло, макар че не всички докосвания се възприемат еднакво. Понякога докосването е преднамерено, а друг път – мимоходом. Помнете, че в трудни моменти една прегръдка казва много без думи.

Внимание! Не правете грешката да съдите по себе си за това, което е приятно на другите. И не се подвеждайте да заменяте истинската близост, която идва от доброто познаване на приятелите, с физическа близост с тях. Физическата близост изразява любов само дотолкова, доколкото адекватно отразява взаимоотношенията ни като цяло (познати, приятели, съпрузи) и запазва личното достойнство и неприкосновеност на другия!

Но как да разпозная любовните езици?

За да откриете своя любовен език, отговорете на следните три въпроса:

Какво правят или не правят другите, което ме наранява най-много? Обратното на това, което ви наранява най-силно, е вероятно вашият любовен език.

За какво най-често моля приятелите си? Това, което най-често търсите, е вероятно това, което ви носи най-силно чувство за взаимност и сигурност в приятелството.

Как обикновено изразявам любовта си към другите? Това, което естествено правите за другите, е често индикатор за това, което би накарало самите вас да се чувствате обичани.

Ами ако любовният език на другия изисква от мен нещо, което сам едва ли бих направил? Или ако аз самият не съм такъв човек и това просто не ми се отдава?

Колкото повече го правите, толкова по-удобно ще се чувствате. В крайна сметка тук не става дума за личното ни удобство. Говорим за любов, а любовта е нещо, което вършим за някой друг, а не нещо, което правим заради себе си. В ежедневието и работата си ние често правим неща, които иначе не бихме направили. Защо? Защото вярваме, че си струва, и обикновено не съжаляваме.

Същото е и при любовта. Говорим за първичния любовен език на приятелите си не защото това предизвиква топли и вълнуващи чувства в нас, а защото искаме да посрещнем емоционалните им нужди. Правим го заради тях. Когато тяхната нужда от любов бъде посрещната, те са по-свободни и предразположени да ни отвърнат със същото. Тогава се събужда и нашето чувство за приятелска топлота и удовлетворение.

 

Любовта е избор! И всеки може да започне процеса още днес.

 

по едноименната книга на Гари Чапмън

Advertisements

Как да се свързваме с чувствата си?

d_smiley_wallpaper-28804

Хората удивително не познават своите чувства! Добре съм, зле съм е неопределено!

Когато разпознава нюансите на своите чувства, човек се чувства с повишена жизненост.

Да се свържеш с чувствата си, означава да видиш себе си тук и сега на всички нива – ум, душа и тяло, а не като някакво отдалечено от теб ехо – добре съм…

Ако попитам някой как се чувства сега от това, което споделя с мен, аз ще го попитам същото и след 5 минути, когато споделя нещо друго. Хората не осъзнават динамиката на чувствата си, че както си добре, така в следващия момент може да си тъжен, нервен, безсилен…
Всяка нова мисъл води след себе си ново чувство…

 

Тялото издава цялата палитра от емоции вътре в него.
Как усещаш краката си?
Как усещаш ръцете си?
Какво се случва в стомаха ти?
Хората не се свързват с частите на тялото си и оттам – нямат връзка с чувствата си.

Тялото не е кола, в която да сипваме гориво и да разчитаме, че ще ни отведе от точка А до точка Б. Тялото, заедно с ума и душата, са в единство.

Тялото има различни усещания и нужди:

  • за храна – дали сме гладни, дали сме преяли, дали някоя храна не ни понася;
  • за почивка – дали сме изморени, дали сме енергични;
  • за секс – нужда от докосване, целуване, оргазъм…

Тялото ни говори. Но вслушваме ли се в него? Разбираме ли ясно посланията му?

Да сме спонтанни, означава да сме осъзнати кое изпъква на преден план, като фигура – гладна ли съм, какво искам в тоя момент. И да обърнем внимание на нуждите си.

Но знаем ли във всеки момент какво искаме? Кое наистина искаме и кое потискаме (като фон), което все някога ще се върне като напомняне или по-силно, като напрежение, тревожност, страх…

 

Човек има власт над тялото си или тялото има власт над нас?

 

Как да се справим с депресията?

Cope-with-Depression-Step-29

Как да разберем, че сме в депресия?

  1. Имаш постоянно лошо настроение, постоянно си изморен;
  2. Всичко ти е черно, безнадеждно, самотно;
  3. Никой не те разбира, чувстваш се безсилен, тъжен, отчаян;
  4. Постоянно ти се плаче, не виждаш красота никъде и в нищо;
  5. Имаш усещането, че се блъскаш в стени без изход;
  6. Просто някак си съществуваш, без да знаеш и ти точно как;
  7. Не получаваш удоволствие от нищо;
  8. Нямаш пълноценен сън, нямаш желание за работа, хоби, забавления, нямаш енергия;
  9. Усещане за непълноценност, безполезност, вина;
  10. Чувство за безпокойство, тревожност, обреченост…

Ако дори половината от тези симптоми се появят за по-дълго време (10 – 15 дена), потърсете професионална помощ при психотерапевт. 

Няколко помощни средства за справяне с депресията:

1. Спорт, спорт, спорт. По възможност на открито. Движения на слънце, сред природата, разходка в планината, джогинг, тичане, изпотяване.

Физическата активност помага за подобряване на настроението. Ако не може всеки ден, поне през ден, минимум по 30 минути.

2. Бъдете сред най-близките си хора, споделяйте с тях как се чувствате. Не сте сами и не е нужно да се справяте сами. Срещайте се интензивно с приятели, искайте помощ, не се затваряйте сами, излизайте от вкъщи.

3. Занимавайте се с любимото си хоби, дори и да е насила. Просто правете непрекъснато нещо любимо; дейност, която ви кара да се чувствате добре.

4. Избягвайте отрицателните мисли, занимайте вниманието си постоянно с четене на книги, музика, танц; рисувайте! Творческата дейност подпомага раздвижване на въодушевлението вътре във вас, желанието за дейност, за растеж.

5. Знайте, че това положение е временно – не се отчайвайте, не се обезкуражавайте. Зад тъгата стои нейния полюс – радостта. Въпрос на време е да се появи. В тъгата има много мъдрост, много истина. Стойте в нея без страх.

 

Едно упражнение, което е много полезно при състояние на депресия – 

ДА ИЗВИКАМЕ ВОЙНЪТ ВЪТРЕ В НАС!

Войнът е потиснат, той спи или дреме, или тихо плаче вътре в нас. А толкова ни е нужен в тоя момент да изригне, да се заяви, да ни вдъхнови!

Войнът е здравословната агресия вътре в нас, жаждата да се действа, способността да казваме смело Да или НЕ – на себе си, на живота.

Войнът е нашата увереност, че можем да се справим, че има сили и живот в нас…

 

Как се прави? Цялото упражнение отнема около 15 минути

1. Дишаш свободно през устата. Настройваш ума си за среща с война. Потърси го вътре в теб – къде живее, как изглежда, от кога е потиснат…

2. Започваш да викаш. Отначало плахо, а после – все по-силно – АААААА, НЕЕЕЕЕ, ДААААА, ПИСНА МИИИИ…

3. Започваш да удряш една възглавница – да изкараш тая агресия, тоя потиснат гняв.

4. Когато усетиш война свободен, облекчен, можеш да спреш и да си поплачеш.

 

Опитай, заслужава си!

 

 

Още по темата на Курс обучение “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?”

 

Хипноза и НЛП 12: Моето ново Аз.

 

 

 

 

Върху какво се концентрираш?

Fokus_1

Смисълът на концентрацията е да се намали широкия фокус на това, което ни заобикаля и да се смали, да се стесни, с цел по-висока ефективност и производителност.

Обърни внимание, когато слушаш някой човек какво говори, какво още правиш в този момент. Дали не си мислиш за нещо друго, дали не водиш вътрешен диалог със себе си, дали не планираш следващата си стъпка или си концентриран върху думите на човека, върху неговото поведение, тон на гласа, жестикулиране?

А случвало ли си се е да сте концентрирани върху човека, който ви говори, да слушате спокойния му глас, да наблюдавате поведението ви и след това да се чувствате разтревожени и дълго да се чудите от къде е дошла тази тревожност?

Може би това се дължи на тема или въпрос, който човекът е засегнал, но е и ваш актуален казус.

А може би това се дължи на усещанията, които човекът е оставил у вас за едно разминаване между думите ми и начинът, по който ги предава – с добре прикрита тревожност.

Съществува енергийно поле, връзка, обмен между хората и дори да не говори някой за своята тревожност,  а да си я носи вътре в себе си, другите я усещат, понякога явно, а по-често неосъзнато.

Целта на концентрацията е да бъдем максимално присъстващи тук и сега, да не скачат мислите ни  като маймуни от клон на клон.

Целта на концентрацията е да сме осъзнати за всичко, което идва към нас, начинът, по който го  сдъвкваме, асимилираме, отхвърляме или приемаме.

Целта на концентрацията е да бъде полезна в тези ситуации, които причиняват тревожност. Да влезем “будни” в случката и да видим какво най-добро за нас можем да извлечем от тази или друга ситуация.

 

Добре е да се практикува концентрация от по-малко плашещи към по-предизвикателни и опасни ситуации, като по този начин човек се справя по-добре със стреса и напрежението.

Ето едно упражнение за концентрация, което би помогнало за наблюдение и самонаблюдение:

1.Седни с гръб към някой, който говори и се опитай само да слушаш. Съсредоточи се върху разказа на човека.

2. След това седни с лице към човека и продължавай да го слушаш, като го помолиш да разкаже отново същата случка.

Разбери каква е разликата. В кой случай си се разсейвал повече и в кой – по-малко? В кой момент си бил по-съсредоточен и по-концентриран?

Това упражнение дава възможност да наблюдавате къде насочвате вниманието си и дали можете да го контролирате. Опитайте!

 

Празнотата в нас.

looking_

 

Основен екзистенциален проблем на човека, заедно с въпроса за смисъла на живота и страха от смъртта, е празнотата вътре в него.

Празнотата се свързва с липсата на емоции и чувства вътре в нас. Причината се корени в монотонността на ежедневието и невъзможността да се свързваме с нуждите и желанията си.

Човек се чувства празен и единственото чувство, с което се свързва, е безсилието.

Животът ни учи как би трябвало да живеем – да се изучим, да постъпим в университет, да си намерим добра работа, да се влюбим, да се оженим и да имаме деца, да бъдем добри хора…

Но какво истински иска нашата душа? За какво копнее? Какви са най-съкровените й желание? Ето това изпразва хората от съдържание – непознаването на себе си и оттам идва незнанието какво наистина искат.

Втурваме се към преследване на мечти, към реализиране на цели. Но осъзнаваме, че това е нещо външно, с което се опитваме да запълним празнината вътре. Не се получава напълно, дори може да се задълбочи, ако се вкопчим в преследването на външни обстоятелства.

Втурваме се към интимни, брачни партньори с надеждата най-накрая те да запълнят тази празнота. Но се получава така, че те задълбочават кризата. Задълбочава се тревожността и безсилието как да открием най-накрая подходящия за нас човек, който ще ни направи пълни и щастливи.

Оказва се, че проблемите се провокират от външните обстоятелства, но всъщност те са дълбоко вътре в нас и се крият, и клокочат.

Оказва се, че празнотата е фундаментален екзистенциален проблем.

 

 

Едно добро упражнение за себепознание и личностно израстване е да си представим нашата лична надгробна плоча. Какво бихме искали да пише на нея?

Почина празен…

или

Живя пълноценно и пълно в любов!

 

Какво бихте искали да пише на вашата надгробна плоча?

 

 

 

 

 

 

Петте травми.

th

 

 

 

Според Лиз Бурбо (автор на книгите: “Твоето тяло казва: Обичай се”, “Петте травми, които ти пречат да бъдеш себе си” и др.) всеки човек има една-две от пет травми. Тези травми се формират още в периода на ранното детство, когато се изгражда характерът на човек и в този процес не са задоволени адекватно неговите потребности – от любов, от близост, от общуване, внимание, грижа, топлина…

 

  1. Първата травма е травмата от ОТХВЪРЛЯНЕ.

 

Кога се появява?

 

Още от утробата на майката. Когато детето не са го искали, а майката е заченала случайно. Когато родителят (родителите) са искали момче, а се е родило момиче. Когато човек идва на този свят, без да е била планирана появата му. Също – след аборт.

 

 

Как да познаете човек с такава травма?

  • Тези хора трудно заявяват себе си;
  • Трудно казват: ИСКАМ;
  • Трудно живеят себе си;
  • Говорят с извиняващ се тон;
  • притесняват се;
  • заемат малко място;
  • не могат да тежат;
  • неуверени са, играят роля на жертви;
  • смятат, че не са достатъчно добри и се самонаказват;
  • много слаби са (все едно казват – не заслужавам да живея на този свят);
  • носят тъмни дрехи – черни, сиви, да не правят впечатление;
  • студени са (т.нар. шизоиден характер), защото всяка проява на обич им носи болка;
  • трудно се свързват с чувствата си;
  • има буден ум, рационални са;
  • имат изключително богат вътрешен свят;
  • пасивни са, не са инициативни и спонтанни;
  • интересуват се от Бог, духовното, абстрактното…

 

Маската, която си слагат в обществото е на БЯГАЩИЯ.

 

Как се лекуват?

  • учат се на яркост и забележимост – да обличат цветни ярки дрехи,
  • учат се да бъдат забележими, шумни, в центъра на вниманието;
  • учат се да се смеят, да се забавляват, да танцуват и пеят (Вижте ме!)
  • където и да отидат, се учат да искат най-доброто за себе си, най-хубавата маса в ресторанта, най-хубавото момиче в бара…

Зад маската им се крие работлив човек, ефикасен, способен да реагира бързо.

 

 

  1. Втората травма е травмата от ИЗОСТАВЯНЕ.

 

Кога се появява?

 

След раждането на детето. Това са деца на родители, които много работят и оставят детето на грижите на баба, детегледачка или в детската градина. Детето се чувства изоставено и живее с убеждението: “Аз преча”.

 

Как да познаете човек с такава травма?

  • Тези хора са убедени, че не трябва никога да обичат (иначе ще ме изоставят и много ще ме боли);
  • Това са най-големите артисти (за да задържат вниманието на мама, постоянно играят);
  • Те най-често се разболяват – до преиграване;
  • имат болезнена нужда от внимание и смятат, че трябва да го заслужат;
  • Тези хора най-често саботират връзките си (по-добре те да изоставят партньора си, вместо партньорът им да изостави тях);
  • Винаги имат варианти – ако решат да напуснат партньора си, преди това са си осигурили друг;
  • мразят самотата – тя ги убива;
  • Това са хората МАНИПУЛАТОРИ № 1
  • трудно се разделят с хората; вкопчват се в тях (т. нар. орален характер)

 

Маската, която си слагат в обществото е на ЗАВИСИМИЯ.

 

Как се лекуват?

  • С “Предавам се!”;
  • с искреност – учат се да са себе си, без маски;
  • развиват моногамност, дълбочина на характера;
  • учат се да са себе си, да споделят за себе си честно и открито;
  • учат се да бъдат сами, да изследват самотата, изолацията и да си бъдат самодостатъчни.

Зад маската им се крие упорит човек, знае какво иска, забавни са, социални, артисти.

 

 

  1. Третата травма е травмата от УНИЖЕНИЕ.

 

Кога се появява?

 

Свързва се с властно, авторитарно възпитание на детето и се появява след първата година. От детето се иска пълно подчинение и послушание. Майката е студена и много критична.

 

Как да познаете човек с такава травма?

  • Тези хора смятат, че са пълен провал – и те, и живота им;
  • Смятат, че не могат да се справят;
  • Гледат на другите като на по-важни и по-големи от тях, затова никога нищо не отказват, винаги са много усмихнати, угаждат на другите и пренебрегват себе си;
  • Не умеят да казват Не, не умеят да се заявяват;
  • Не са значими за себе си, пренебрегват собствените си нужди;
  • обикновено са по-пълни хора – сякаш с повечето килограми отгоре казват на света – не може да ме нараните… (т. нар. мазохистичен характер).

 

Маската, която си слагат в обществото е на СПАСИТЕЛ.

 

Как се лекуват?

  • Като спрат да спасяват всички!
  • Като поемат ангажимент само за себе си;
  • Като се ангажират за своето собствено щастие!

 

Зад маската им се крие чувствителен към другите човек, весел, помирител, щедър, с голямо достойнство.

 

 

  1. Четвъртата травма е травмата от ПРЕДАТЕЛСТВО.

 

Кога се появява?

 

От три до шест години, когато на детето му се дава пълна свобода и няма ясни граници. То расте с убеждението, че всичко му е позволено, интересува се само от собствените си чувства и потъпква чувствата на другите.

 

Как да познаете човек с такава травма?

 

  • Тези хора са били свидетели на предателство в дома си – изневери, двойнствен стандарт, лъжи вкъщи;
  • Това са много волеви хора,
  • Организирани са, контролират всичко;
  • фокусирани са в силата и властта;
  • имат стегнати тела (т. нар. нарцистичен характер).

 

Маската, която си слагат в обществото е на КОНТРОЛЬОР.

 

Как се лекуват?

  • С пускане на контрола;
  • с: “Не зная”, “Не мога!”

Зад маската им се крие началник, човек, който бързо взима решения, победител.

 

 

  1. Петата травма е травмата от НЕСПРАВЕДЛИВОСТ.

 

Кога се появява?

 

След шестата година, когато на детето му се втълпява да бъде перфектно. То расте с убеждението, че ако сгреши, ще бъде наказано. В него стои винаги едно: ТРЯБВА!

 

Как да познаете човек с такава травма?

 

  • Тези хора са твърде сковани, ригидни;
  • Това са децата-отличници;
  • Хората, при които винаги има ред, всичко си е на мястото, никога не закъсняват;
  • Хора, които не приемат изневяра и най-тежко я преживяват;
  • Най-често имат проблеми с оргазма (не могат да се отпускат) – т. нар. ригиден характер

 

Маската, която си слагат в обществото е на ПЕРФЕКЦИОНИСТИ.

 

Как се лекуват?

  • С пускане на контрола – новото убеждение е: Не бъди перфектна;
  • С позволяване на хаос, спонтанност;
  • Тези хора се учат да живеят без план, без релси…

 

Зад маската им се крие творческа личност, с много енергия, подреден човек, по-често нямащ нужда от другите.

 

МАСКИТЕ СА РЕАКЦИИ НА ЧОВЕК, НЕ НЕГОВОТО ПОВЕДЕНИЕ!

 

Миналото влияе на настоящето.

th

Има събития в живота на всеки човек, които оказват голямо влияние върху мислите, емоциите, убежденията и оттам – на поведението му в настоящето.  Обикновено това са силни негативни преживявания, които са се случили в детството и които дават голям отпечатък върху начина, по който мислим за себе си, за другите, за света днес.

Всеки човек има различно минало, различно детство и все пак относително сходни преживявания с другите като деца. Например:

– Негативни спомени и преживявания от властен, критичен родител;

– Развод на родителите;

– Смърт на баба/дядо;

– Изоставяне от единия или от двамата родители (буквално или небуквално – отсъствие от вкъщи);

– Неприятни случи в училище като насилие, неприемане, отхвърляне, подигравки;

– Смяна на местоживеене и последващ дисконфорт;

– Преживяване на болест, травма, инциденти…

Понякога някои от негативните събития от детството се повтарят в юношеството или в по-зряла възраст като доказателство за тяхната сила, могъщество и валидност в живота ни. И така развиваме множество негативни убеждения в живота си като:

– Животът е труден;

– Животът е гаден и несправедлив;

– Аз съм нещастен (нещастна), съдбата ми е такава;

– Имам лош късмет и др.

Вкоренените убеждения още от детството ни помагат да си обясним много от преживяванията си като деца, да намерим смисъл в негативните случки.

Но днес, в настоящето, ние имаме шанс да променим старите закостенели убеждения и да намерим нови, истински, валидни за нас положително убеждения.

Как става това?

С преформулиране на старите убеждения в нови.

“Животът е труден”, “Животът е гаден и несправедлив” го преформулираме в “Аз съм автор на живота си! Животът е прекрасен!

“Аз съм нещастен (нещастна)”, “Съдбата ми е такава”, “Имам лош късмет” го преформулираме в: “Аз съм щастлив човек!“, “Всичко е в моите ръце

По същия начин бихме могли да преформулираме старите си негативни убеждения за другите хора в нови, позитивни твърдения.

Всеки път, когато автоматично се включат старите убеждения, отделете време да поразсъждавате от къде се активират – от къде тръгват, каква конкретна случка ги поражда и безпристрастно ги подминете. Те не са истина за вас.

 

Още по темата на Курс обучение “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?”

 

Хипноза и НЛП 12: Моето ново Аз.

 

 

Група по психотерапия и взаимопомощ.

 

 

 

Човек никога не е щастлив, но прекарва целия си живот, устремен към нещо, което вярва, че ще го направи щастлив.” (А. Шопенхауер)

В края на живота си, когато сякаш е все едно дали си щастлив или си бил нещастен, осъзнаваш, че животът е просто един вечно изплъзващ се настоящ миг…

 

“Относителното щастие на човек произтича от три източника:

  • онова, което той е;
  • онова, което притежава;
  • онова, което представлява в очите на другите.” (А. Шопенхауер)

Темите за смъртта, за смисъла на живота, за самотата и изолацията са основни теми в човешкия живот и човек търси постоянно отговори на въпроси, които го вълнуват, тревожат, изпълват.

Личностното развитие е самотен процес. В група по психотерапия и взаимопомощ човек се чувства по-малко самотен, повече подкрепен по пътя на промяната и самосъзнанието. 

Опитният психотерапевт познава и умее да управлява мощта на груповата енергия. Всичко важно премълчано, може да спре потока на важните теми и моментните емоционални състояния и  динамиката на групата да се промени, процесът на промяна и себе осъзнаване да се забави.  Затова ключова фигура е образът на психотерапевта. Той знае как да постави фокуса върху “тук и сега” и подтиква проблемите и актуалните теми на всеки един да се изследват непосредствено в настоящия момент, отколкото да се работи с нещо извън групата или да се дълбае в дълбоките корени и минало на проблемите.  

Груповата психотерапевтична работа е разглеждане и осъзнаване на взаимодействието между членовете в групата – кой е активен, кой как реагира, постъпва, как дава обратна връзка, какви са чувствата му тук и сега…,  а така също и работа по разбиране на самия процес – как е протекло взаимодействието, какво поражда конфликт или единомислие и т.н. Връзката е АЗ – ТИ – в диалог, във взаимност. Изследването на взаимоотношенията между членовете помага всеки да  разреши основните проблеми, които той среща във взаимоотношенията си извън групата.

Груповата психотерапевтична работа е постоянен цикъл от възбуждане на емоции “тук и сега”, но и разбирането и осъзнаването на точно тези емоции.

А понякога е нужно да се изключи съзнанието и да се даде позволение на мъдростта на тялото да поеме контрола и да се наблюдава тук и сега какво се случва с него.

 

 

Какви са целите на терапията в група:

1. Себеразкриване. Споделянето пред други хора е признак за разрешаване на наболял житейски или здравословен проблем.

Защо и какво не ми върви в живота? Как се справям? Кой съм аз? Как постъпвам обичайно? Какво ми пречи да съм щастлив човек?

Групата помага да се види ясно какво е поведението на всеки един и какво е специфичното различие. Не са толкова важни самите подробности и история на дадено поведение или постъпка, колкото самото себе разкриване и споделяне. Това е първа стъпка към промяна.

2. Даване на обратна връзка.  Къде е всеки един в тази микро среда? Активен или пасивен е? Какви трудности среща пред себеразкриването в групата?

Даването на обратна връзка в терапевтична група от психотерапевта и от останалите членове на групата помага на човек да види къде греши и какво прави при взаимоотношенията си в “незащитена среда”  – навън, в своето обкръжение, в макро средата си. В защитена среда има възможност да отработва ново поведение.

3. Защитена среда на взаимопомощ, подкрепа, без анализ, без осъждане. С пълно приемане и емпатия.

Споделянето на общи проблеми помага на човек да се чувства по-малко изолиран, по-малко самотен и повече подкрепен. Изгражда се доверие в безопасна среда.

 

Групата помага да поемате рискове, да експериментирате по нов начин, с ново поведение, защото тя е една сигурна среда на обич и емпатия.

Всичко, което се случва в групата, е конфиденциално.

 

ЗА КАКВО ПОМАГА ГРУПА ЗА ВЗАИМОПОМОЩ?

  • За търсене на отговор на въпроси какво не ми е наред, къде греша във връзките си, защо се чувствам изолиран, самотен човек?
  • За помощ при справяне с негативни емоции, ПА, тревожност, безпокойство, безсъние;
  • За справяне с гнева и тъгата;
  • За справяне със социална тревожност, фобии, зависимости;
  • За справяне с раздяла при развод, смърт;
  • За справяне в съжителство с неизлечимо болен човек;
  • За справяне с неудовлетвореност с живота, при мисли за смъртта и изолацията;
  • За личностно развитие и самосъзнание и др.

 

КОГА: всеки понеделник  от  19:00 до 21:00ч.

КЪДЕ: гр. София, ул. “Козлодуй” № 100

ЦЕНА: 20.00 лв. на посещение

ВОДЕЩ: Светла Трифонова психотерапевт

За записване тел: 0888927870, 0885129269;  Е-mail: svetlushall@gmail.com

Група по психотерапия и взаимопомощ.

 

 

images4ZM252NB

Зов за обич.

thQMRW8HMK

Можем да бъдем по-чувствителни и да използваме мили, топли думи. Колко малко е нужно, а колко много даваме и вече всички сме някак по-малко самотни…

Колко малко трябва на всеки от нас – една протегната ръка, един зов за обич…

Осъзнаването на смъртта води до осъзнаването на живота. Всички ще умрем… Някои скоро, други – не чак толкова скоро. Страхът е неизбежен, той е основен, фундаментален. Но колкото по-смислено, по-пълноценно живеем, толкова сякаш това смекчава страха … че всички сме смъртни. Аз също.

thBJZJDWT9fff

 

Не мога да те видя. Сякаш между нас има мъгла. А може би стена. Взирам се, защото те усещам. Там си – срещу мен! Усещам дъха ти, усещам присъствието ти. Толкова дълго те търсих… Уморена съм. Сякаш сънувам.

Сън ли си? Отварям затворени очи. Пред мен – счупено огледало. През безкрайните парченца отражение зървам теб! А после изчезваш. Няма те.

Измислих ли те? Безкрайните самотни нощи те извикаха. Сливах се с теб, заспивах уморена, но прегърната, щастлива. Утрото идваше жестоко и не жалещо – теб те нямаше до мен. Скърбях.

Кой си ти? Познавах те, а не можех да те слепя от безкрайните парченца. Кървяха пръстите ми непокорни и диви, умоляващи. Болеше.

Коя съм аз? Нестоплена, не успокоена, незащитена. В глуха самота, където само дъхът ти трепти едвам – едвам. А моят дъх го няма. Да не би да приглуши проблясващото отражение в парченцата стъкло. Изгубена съм.

Протягам ръка, а ръката скована, бетон.

Отварям уста, а устата я няма, без глас.

Раздвижвам тялото, а тялото разпиляно, безчувствено.

И става чудо! Нечия чужда ръка ме докосва.

Нечия чужд глас ме стопля.

Нечий зов за обич ме обръща.

Моят.

 

 

Медитация НЛП 21: За щастие

 

 

 

 

Зрялата любов.

couple love romantic cute sad alone making love kissing kiss hugging hug wallpapers (1)

Човек е съвкупност от парчета, от разпилени части, които зрялата любов обединява и го прави отново цял.

Зрялата любов не търси любимия, а намирайки го, започва процес на взаимно израстване. Затова тя носи в себе си подаръци – на израстването, на оглеждането в другия като в огледало.

Зрялата любов създава автентични взаимоотношения с любимия. Всичко е прозрачно – и мислите, и чувствата, и действията. И личната сила на всеки един расте и поотделно, и заедно. Задни цели просто не съществуват.

Зрялата любов издига, обогатява, защото любимият е учител, треньор по личностното ни развитие.

Зрялата любов води до самосъзнание. 

Зрялата любов облекчава, омилостивява екзистенциалната самота.

Зрялата любов не е късмет, а е естествено случване на самодостатъчния индивид.

Зрялата любов е свобода. Влизането във връзката не е от нужда, а е от излишък.

Зрялата любов е цяр. Динамичният процес между двама души лекува, заздравява рани, слепва парчета.

Зрялата любов е дар. Божествен дар, път на душата. Тя е смисълът на живота.

 

“Незрялата любов казва „Обичам те, защото се нуждая от теб!”, зрялата любов казва: „Нуждая се от теб, защото те обичам!“  (Ерих Фром)

 

Медитация 16: За чудеса.

Медитация НЛП 21: За щастие

Медитация 26: За самочувствие

Медитация 18: За вътрешни ресурси.

Медитация за мисията на моята душа.

Recent Posts