Follow Светла Трифонова – НЛП терапевт on WordPress.com

Какво да правим с негативните си приятели?

negativepeople.jpg

Ако си заобиколен от приятели песимисти, може внезапно, без да се усетиш, самият ти да се превърнеш в такъв.

Интересен факт е, че негативните хора не знаят, че са такива. Те вярват, че са реалисти. Ако им кажеш – Денят е чудесен! Животът е прекрасен!, те ще те помислят за сбъркан.

Какво да правиш с негативните си приятели?

1.Дай на негативния обратна връзка.

Кажи му мило, че е такъв. Подкрепи думите си с доказателства.  Дай му да разбере, че не ти се слушат неговите безкрайни оплаквания. Ако не става любезно, следващия път го направи грубо – не искаш да слушаш безполезен негативизъм. Ако продължава и не си е взел поука, винаги е по-добре да имаш само собствената си компания, да разговаряш само със себе си, отколкото с някой, който е пуснал корените на потиснатостта и отчаянието.

2. Дай му предложение да си почине за  кратко от негативизма.

Когато се срещаш с такъв приятел и знаеш предварително сценария – как той ще се оплаква, критикува, вайка…, предложи ми да си почине от това за кратко. “Виж сега, проблемите ти няма да се разрешат в този 1 час, в който ще сме заедно, дай поне да се позабавляваме”. Така още в самото начало на срещата ти задаваш рамката, правилата и не отстъпваш. Не позволяваш отрицателната енергия да се разгърне и да те залее.  Негативният човек сее отрицателни емоции, а ти не си кошче за отпадъци.

3. Дай му от твоето настроение и от твоя позитивизъм.

Да говориш за приятни емоции и добро настроение не е като да ги излъчваш. Покажи на тъжния си приятел твоя ентусиазъм за живот. Разкажи му въодушевено за твой успех, за твое приятно преживяване. Смей се, разкажи виц, история. Негативните хора дотягат, ако им дадеш думата. Не им позволявай да прогонят доброто ти настроение.

4. Ако нищо не помага, остани сам.

Всичко, което можеш да имаш в живота, е положително светоусещане. Смей се много. Смехът е най-доброто лечение на стреса и тревогата. Изкуство е да намираш за какво. Работи здраво и прави всичко с ентусиазъм. Няма нищо страшно да спреш да се виждаш с някой твой стар негативен  приятел. Не чувствай вина, че понякога пътищата ви се разминават. Обичай себе си!

Ето няколко добри практики да се чувстваш добре и в кондиция:

АНТИСТРЕС ТЕРАПИЯ

Хипноза

Още по темата на  Курс обучение “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?”

Какво да правим с гнева, преди той да ни съсипе?

o-WHY-YOURE-ANGRY-DEALING-WITH-ANGER-facebook

Гневът е силно лекарство.  Може да бъде полезно, ако го използваме за постигане на нашите цели. Всяко положение, което лекуваме с него, бързо се променя.

Обърни внимание на следните компоненти, съдържащи се в това лекарство:

1.Гневът ти има ли почва? Имаш ли основание за него?

Ако отговорът е Да, за няколко минути го анализирай. Не бързай да го насочваш навън, задръж го! Не е лесно, но нека те води мисълта, че ако го стовариш върху другите, ще постигнеш още по-негативно преживяване. Не бъди човек, който използва гнева с извинение, че  “изпуска парата”.

2. Разграничи случката от човека.

Мисли за гнева си като нещо, което се случва сега, идва от някаква конкретна случка и ако тя е свързана с друг човек, разграничи случката от човека. Анализирай конкретния проблем между теб и човека, а не нападай самия човек. Това е мъдро и осъзнато – не смачквай човека в желанието си да му върнеш, да го унищожиш, а говори само за проблема като нещо отделно от човека. Когато се гневиш на друг, другият е в по-силна позиция – не го забравяй.

3. Осъзнай гнева. 

Гневът дали е породен от конкретен проблем, или някой е натиснал някой твой “бутон”, някое твое слабо място и сега се случва “взрив”. Кажи какво точно те ядосва, как се чувстваш, без да драматизираш. А след това настрой ума си за важни действия. Превърни гнева си в здрава мотивация за себе заявяване и действай. Гневът, преобразуван, може да се превърне в един ресурс по справяне с всичко, което идва. Като задвижена мощна енергия за живот.

 

Едно упражнение за освобождаване от гнева, преди той да ви е видял сметката, е хубавото изпотяване.

Най-доброто от всички физически упражнения е боксирането с възглавници. Скоро след това гневът се из-па-ря-ва.

Една добра практика е и АНТИСТРЕС ТЕРАПИЯ

 

Още по темата на  Курс обучение “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?”

 

 

Дневник за личностно развитие.

20144034

В живота ни много силно влияние върху нас оказват различни източници на информация:

1.Телевизия, интернет, кино, книги.

Те ни учат как да живеем, как да мечтаем, какви да са идеалите ни за мъж (жена), как да обичаме, как да влизаме във връзка, дават ни готови идеали за поведение, красота, висота.

Възприемаме непрекъснато информацията отвън, на която вярваме и приемаме за правилна. След което, ако не получим всички тези идеализации, страдаме, тъгуваме или изявяваме претенциите си към живота и реалността.

2. Нашият личен опит.

Искаме да се развиваме, имаме своя визия за нещата и ако не става по плана ни, недоволстваме. А не търсим причините в начина си на мислене. Обикновено се фокусираме върху спънките, проблемите и претенциите си, вместо да усетим радост и удовлетворение от бъдещия успех, да се държим като победители. Идеализираме собствените си способности, а при най-малкия неуспех се свиваме и се измъчваме.

А какъв е смисълът от всички тези външни източници на информация, ако не ги прилагаме по правилен начин в живота си?

Нужно е да отделяме време да наблюдаваме и анализираме самите себе си – каква е ценностната ни система, без какво си мислим, че не можем, на какво държим най-много, от къде най-често идват източниците на нашите негативно емоции и преживявания и защо ни се случва това. Какво трябва да разберем за себе си, какво да пуснем, на къде да тръгнем или да продължим. Защо срещаме хора, които не споделят нашите ценности и сякаш имат противоположна на нас гледна точка и така се появяват негативните преживявания.

Един добър начин за самонаблюдение е да си водим всекидневно дневник. Това е време само за мен, за моя свят и моите лични преживявания. Какво ме е зарадвало през деня, какво ме е натъжило. От една страна стигаме до някакво осъзнаване за себе си, от друга страна – не трупаме негативни емоции, а ги изливаме на листа, навън от нас. Само за 30 дни, пишейки в дневника си всеки ден, можем да получим представа кои са онези ценности, на които толкова много държим, кои убеждения са наши и кои – внушени отвън. След месец, ако сме били честни със себе си, можем да видим от къде сме тръгнали, през какво сме минали и колко много сме постигнали.

Изборът на  красив дневник, приятен за сетивата, ни кара да го отваряме всеки ден (най-добре вечер) и да записваме всичко, което ни е развълнувало през изминалия ден – приятно или не толкова приятно. Нужно е да се прави с ентусиазъм, с любов, а не механично писане и умът да блуждае другаде.

И на края, да завършваме с думи на благодарност – към днешния ден, към уроците на деня, към самите себе си.

 

Една добра практика е и АНТИСТРЕС ТЕРАПИЯ

 

Още по темата на  Курс обучение “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?”

Какво ти пречи да бъдеш щастлив(а)?

 

yellow_happy11

Искаш да си щастлив(а) ? Просто бъди такъв…

Как саботираш щастието си? Чрез вътрешните убеждения вътре в теб. Понякога ги осъзнаваш, а понякога не. Но как е възможно това?

Във всеки човек има несъзнателни програми, които са едни големи бъгове. “Щастието идва, когато се потрудиш за него.”, “Всички проблеми идват от парите.”, “Да си богат, означава да си мошеник.” и много др. вярвания, които идват от нашите родители, среда, страна. Те лесно блокират пътя ни към така желаното щастие. При взимане на решение за нещо, се включва конкретна програма, продиктувана от нашите страхове и притеснения. Сякаш да си щастлив, да си успешен, да чувстваш потока на живота са за другите, но не и за мен.

Имаме полза от тази програма – тя ни пази от стрес, от новото, от различното. Тя се “допитва” до опита ни и казва- на това Да, на това НЕ, макар това Да и Не да не са точно в тоя ред, когато ги искаме. Целта е една – дава ти се това, от което имаш нужда, за да ти е всичко наред.

Но как е възможно? Ти искаш да си щастлив, а си тъжен, самотен?

Възможно е, благодарение на програмата, наречена: “Аз не заслужавам щастие.” Бъгът в теб е ниската самооценка и, или работиш с него по отстраняването му, или си стоиш в мъката и вярването си. Просто е.

Как да видиш и осъзнаеш бъговете вътре в теб?

Ето едно лесно упражнение:

Вземи един пример от твоя живот, където срещаш най-голяма трудност при справянето с някакъв проблем. Например – защо не мога да отслабна? (Курс “Отслабване чрез Хипноза в група”)

Седни и напиши на 1 лист защо аз не искам да отслабна! Да, правилно го четеш – ти не искаш да се справиш с този проблем!

Но как е възможно, би попитал?

Възможно е, защото имаш скрити ползи! Напиши скритите ти ползи – винаги има, поне 5. След това ги прочети и продължи да пишеш:  “Аз избирам да не отслабвам, защото…..”  и на празното място напиши ползите си.

Едно е да мислиш, че искаш нещо, друго е подсъзнателно да не го искаш! Когато го видиш това “двуличие”, когато го осъзнаеш, започваш истинското справяне с проблема. В случая започваш да отслабваш, ако това е наистина нещото, което желаеш.

Работата със себе си, със собствените убеждения, нагласи, ценности, е нелек път, понякога много самотен, но си заслужава. Това е процесът, наречен ЖИВОТ, а това, което ни е даденост в този процес, е изборът да бъдем (или не) ЩАСТЛИВИ.

Заповядай в група на  Курс обучение “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?”

 

Променяй себе си, не другите.

change-your-career

 

Как ми се иска да променя майка ми, баща ми, сестра ми, брат ми, мъжа ми, една  приятелка от детството, една колежа в работата, шефката ми най-много! Защо не мислят като мен! Защо не реагират като мен? Защо не ме разбират? Минах през толкова много курсове, тренинги, лекции за личностно развитие, толкова съм различна, променена, осъзната, защо не мога да променя и другите? Използвам инструменти, техники, хитринки – и нищо.

Трансформирането на близките, роднините, колегите не става точно така. Не е наша работа ние променяме другите. Нашата работа е да работим единствено и само върху самите себе си.

Невероятно е, но когато започнем да го правим, другите някак си се адаптират и променят спрямо нас, променят начина си на реагиране спрямо нас.

Първоначално ние само си мислим, че сме различни. Само си мислим, че сме променени, някак по-осъзнати. Но истинската промяна идва тогава, когато другите я забелязват. Когато ни кажат: Я, виждаш ми се по-спокойна, по-усмихната, по-уверена, какво е станало с теб. И нещо повече – най-близкото ни обкръжение неусетно за нас е станало различно, променено – по отношение на нас.

По пътя на промяната бихме могли да помолим някой близък на нас човек, на който имаме доверие, за обратна връзка. Да ни каже как изглеждаме в неговите очи, дали той ни вижда променени, различни. Добре е да си позволяваме това любопитство, без да правим предварителни преценки  и без да сме изпробвали как точно стоят нещата. Добре е да си позволяваме нови и нови начини да учим повече и повече, увеличавайки изборите си относно това как действаме, как ще действаме, и реагираме на нещата около нас. Нека това любопитство да бъде насочено освен към нас, и към другите. Ако другите не реагират като нас, си струва да разберем какво ги мотивира и това ще ни даде нови възможности за комуникация с различните от нас, без да се чувстваме объркани или неразбрани.

По пътя на личностното си развитие често забравяме от къде сме тръгнали и колко много сме постигнали. Добре е да се поздравяваме сами, да се потупваме сами по рамото, да се радваме на успехите си. И да продължаваме все по-целеустремено напред за постигане на още и още. Стъпка по стъпка. Заслужава си!

 

Още по темата на  Курс обучение “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?”

Кога чувстваме хармония и завършеност?

84546551_o

Когато Тя просто съществува. И не си задаваме въпроса “В хармония ли съм?” Понякога не усещаме, че я има. Но потърсим ли я, тя съществува с цялата си сила и мощ.

Когато ни е леко. Спокойствието ни нараства, заедно с радостта и удовлетворението – от живота, от това, че ни има.

Когато всичко, което идва към нас – страхове, напрежение, несигурност – преминаваме леко, приемащо. Да, случват се и гадни неща, факт, и това ще мине…

Когато имаме усещане за това, че всичко, което правим, е правилно за нас, във времето, най-подходящо за нас. Другите идват при нас, за да разгърнем един по-голям кръг от събития, усещайки се на правилното място.

Когато се чувстваме силни, преобразени. Не правим нищо насила и защото трябва, а защото го искаме.

Когато имаме усещане за тотално поглъщане – от работата си, от партньорството си или каквото и да е друго – и това усещане ни дава сили, крила, чувстваме се в разцвета на способностите си.

Когато се свързваме с тялото си, с дишането си, с нуждите си. Не си задаваме въпроса: “От какво имам нужда?”, защото знаем.

Всичко сякаш с вълшебна пръчка се подрежда – и хора, и възможности, и пари, и събития се появяват, не защото ги искаме на всяка цена, а защото имаме нужда от тях точно в този момент.

Нямаме усещане за насилване на нещата, а точно обратното – усещане за синхрон, за връзка с Вселена, Космос, Твореца.

Засилва ни се вярата във висши сили, Ангели и Архангели, по начина, по който водим живота си.

 

“Променливите мнения на хората вече не могат да ме впечатлят” (Карл Юнг)

“Най-дълбокият ни страх не е, че сме несъвършени. Най-дълбокият ни страх е, че сме невероятно силни. Светлината в нас, а не тъмнината, ни плаши най-много”. (Нелсън Мандела)

Как влизаш и как стоиш в една връзка?

luck-1046042_1920

Няма такова нещо като идеален партньор.

Но има идеален партньор ЗА мен. И той е моят учител.

Нуждаеш ли се от човека до теб или го обичаш?

Избираш ли го или го желаеш?

Искаш ли го или е наложително да си с него, защото…?

Как влизаш и как стоиш в една връзка?

Когато имаме всичко в живота си, виждаме го, оценяваме го, вселената ни дава всичко от това още и още, повече дори. Ние самите сме го отъждествили със себе си, макар и под друга форма. Обичаме себе си – дава ни се още – да ни обича и друг. Приемаме се с хубавите и не до там хубавите си страни – умеем да приемем и хората като едно цяло – и с положителните и с отрицателните черти.

Колкото по-ясна и конкретна картина и представа имаме за идеалния си за нас партньор, колкото повече обичаме себе си, толкова повече сила идва в привличането на нашата идеална половинка. И това е ЛЮБОВТА – най-страхотното преживяване на удоволствие, щастие, радост и болка и тъга. Най-голямото предизвикателство в живота – всичко друго е илюзия. Няма нищо друго, освен любов.

Избираме човека до нас по някакви критерии, по неговите положителни страни.

Но се случва след време да видим и отрицателните му страни – сякаш сме изненадани, че и той ги има – съвършения (съвършената). И така спираме да оценяваме това, което имаме, заради фантазии.

Когато връзката стигне до конфликт, това е ДАР. Тя не се разпада, а се развива. Това е шанс да осветим и обикнем онези части в нас, които крием от самите себе си. Когато не поемаме отговорност за това, което се случва в двойката, обвиняваме другия.

Има кътчета в нас, които не осветяваме, защото все още не сме обикнали. Партньорството ни помага за това. Когато се дразним на някой, е да видим и да обикнем тези наши страни.
Затова тези, с които влизаме в конфликт, са най-големите ни учители.
Когато приемаме другите такива, каквито са, значи сме приели и обикнали себе си. Когато някой прави нещо, което ни дразни, нека се запитаме – къде аз постъпвам по същия начин, макар и под друга форма. Как на мен ми помага това? Каква роля играя? От какво имам нужда тук и сега, че ми се дава?

“Ако двама души са напълно еднакви, единият от тях е излишен.” (д-р Д. Демартини)

Още по темата на  Курс обучение “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?”

Колко по-големи са кризите, толкова по-големи са даровете.

thJ1KG38II

В живота нищо не е грешка.

Колкото по-големи са кризите, толкова по-големи са даровете.

Някога съжалявал ли си за нещо, което впоследствие се оказва нищо работа?

Когато имаш абсолютна яснота, действаш с жизненост и ентусиазъм.

Любовта вижда ясно. Сърцето знае всички отговори, умът бавно достига до тях. Когато ги видиш, разбираш защо си тук. Повечето време си в мъгла от собствените си страхове. Когато започнеш да действаш, тялото се изпълва с божествена енергия.

Кризите ни доближават до любовта. Ако си се отклонил от нея, непременно идват. Ако си се възгордял, ако си приписваш заслуги за това или онова, идват “шамарите”. Същото е и ако чувстваш вина…за това кой си ти, кой не си, вменяване на чужди страхове и притеснения, липсва на отговорност.

Кризите са ДАР, след тях сме по-силни, по-мъдри, по-смирени. Учим урока си и изпитваме благодарност пред мъдрия Висш план за нас. Много често не виждаме ясно, защото нямаме нужното търпение и не си даваме нужното време, за да прозрем плана за нас, пъзелът  да се подреди – парче по парче. Когато видиш ясно, започваш да действаш. Разбираш го по въодушевлението в тялото. Чувството е невероятно.

Независимо какво се случва в живота ти, всичко те доближава до твоята мечта. Колкото по-фокусиран си, Вселената те поддържа постоянно. Но тя праща и предизвикателства. Да разбереш дали си се отклонил от мечтата си, от пътя. Да разбереш дали живееш извън сърцето си, извън любовта.

Ако те боли, ако изпитваш тъга, разочарование, тревожност, значи че не виждаш ползите, не разбираш как това ти помага.

Положителните и отрицателните емоции са в  ЕДНО, в баланс. Когато избираме само едните, не обичаме. Няма радост без болка. Може да показваш само най-добрата си страна, може да го правиш дълго време. Но чак когато разкриваш своята цялост, имаш дълбока връзка с хората.

Заповядай на  Курс обучение “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?”

Коя си ти?

 

IMAG0483

Имало едно време едно малко момиченце, което се събудило в красив, познат парк, но било само.

– Извинете – питало то случайните минувачи – знаете ли къде са моите родители?

А хората отвръщали с въпрос:

– А коя си ти? С родителите си ли дойде? Как изглеждат те?

Натъжило се момиченцето, готово да заплаче, когато видяло една позната млада жена и я попитало:

– Ти ме познаваш. Видя ме как дойдох в парка. Познаваш майка ми и баща ми, познаваш мен. Коя съм аз? Какво стана с мен и моите родители? Омагьосана ли съм?

-А ти какво искаш?

-Искам да намеря родителите си. Искам да намеря пътя до моя дом. Изгубих се.

-А защо питаш другите хора за това коя си и къде е твоя дом? Успокой се и си спомни.

-Не ми помагаш. Аз не съм спокойна.

-Ти ме помниш, нали – обърнало се момиченцето към друга позната жена. Сама съм, тук ми харесва. Имам време да се огледам, да си спомня коя съм аз, да се успокоя и да бъда смела, да открия пътя до моя дом. Ти ще ми помогнеш ли?

-О, това е уникално, което ти се случва, малката! Това е твоят шанс да пораснеш. Щом ти се дава този късмет – наслаждавай се. Ако не знаеш на къде да поемеш – стой наблизо и така теб ще те намерят. А докато това стане, отпусни се, наслаждавай се на мига. Открий коя си…

– Но на мен това не ми носи радост и наслада. Аз съм щастлива с мама и с тати.

– Тогава ще страдаш. Била си непослушна и те са те изоставили.

Момиченцето избягало надалеч, а по пътя му едно момченце се появило от някъде с думите:

-Искаш ли да си играем?

– Не мога – спомнило си момиченцето – аз си играя с друго момче, но то сега е болно. Не мога да го изоставя. Не мога да се разсейвам с теб, то има нужда от мен. Но ти стой наблизо.

И момиченцето поело по друга алея. А на нея се разхождала непозната баба.

-Бабо, ти си стара, мъдра, кажи ми, какво да правя, не знам на къде да тръгна.

-Мило мое дете, а какво иска душата ти?

-Искам мама и тати, искам да съм вкъщи с тях. Но искам и да разбера коя съм аз, не мога да си спомня.

– Лесно е. Виж мен. Цял живот се грижа за моята дъщеря, вече е жена. Беше болна дълги години, на легло. Оздравя, излекува се, но още е с мен, не вярва, че е здрава и още лежи, не иска да стане. Страхува се да разпери криле и да полети. Не бъди като нея. За да пораснеш, за да разбереш коя си, трябва да напуснеш бащиния си дом, да оставиш родителите си и да тръгнеш по широкия свят.

– Не се страхувам, искам да разбера коя съм аз. Ще тръгна да търся себе си.

Но си спомни за обещанието, което беше дала, да се грижи за болното момче. Много го харесваше. Потърси го в дома му, почука на вратата. Беше се влошило. Стана й мъчно за него, плака. А момчето грубо затвори под носа й вратата и я заключи. Беше отменило обещанието – пусна я, да бъде свободна. Момиченцето почувства свобода, стана й леко на душата.

На близката поляна тя видя родителите си. Усмихваха й се, сякаш не бяха забелязали, че нея я няма. Не изглеждаха разтревожени. Подканяха я да отиде при тях. На разпънатото одеяло имаше храна. Беше време за обяд.

Зачуди се какво й беше станало, че не можеше да си спомни коя е тя. Усмихна се, облекчена и седна на одеялото. До мама и тати. Щастлива. Спомни си коя е.

 

Как се прави хипноза?

uCL7iNW

Първата стъпка – подстройка по позата (присъединяване).

Заемате същата поза на човека срещу вас. Начинът, по който е разположил тялото си, ръцете си, краката, главата. Всичко е важно. Само след няколко секунди сме в позиция вие да “водите” – да смените позицията на краката, ръцете, стойката и ще видите как човекът също се променя според вас. Това се нарича “репорт” – да си дадете сметка, че първо наблюдавате, после “имитирате”, а на края – повеждате събеседника си. Така започвате да въздействате. Прави се внимателно, изтънчено, без да се натрапвате. Така се изгражда подсъзнателно доверие. Човекът срещу вас вече е в хипноза.

Втора стъпка – подстройка по дишане (присъединяване).

Копирате дишането на човека срещу вас. Същата дълбочина (плиткост), същия ритъм на вдишване и издишване, същото темпо. Наблюдавайте внимателно как диша – гръдно или коремно и го повторете, като мелодия. Ако е необходимо забързайте дишането си и, установявайки “репорт”, забавяте го постепенно. Така забавяте дишането и на събеседника си. Неусетно го успокоявате. Той се чувства добре с вас. След това започнете да говорите на всяко издишане на човека срещу вас. Издиша – дума, още веднъж издиша – още една дума или израз, или цяло изречение казвате. Така вие го водите, дори повече – управлявате го. Човекът срещу вас вече е в хипноза.

Трета стъпка – каква е целта ви на хипнозата.

Какво искате да внушите на човека срещу вас. Да го направите положително. Подсъзнанието не знае частицата “НЕ” – не се ядосвай, не бъди тревожен. Внушенията трябва да са добре формулирани, кратки и ясни – спокоен си, щастлив си, имаш красиви мисли, на главата ти е приятно, чудесно, чувстваш себе си уверен.

Има една “хитринка” преди да започнете същинските внушения, първо вземете съгласие от събеседника си – Чуваш ли ме добре? Отговор – Да (вече имаме съгласие).

При навлизане в по-дълбока хипноза, може да се внушат и приятни преживявания. Разбирате го, като човек стане разфокусиран, отнесен – той вече е в транса. Може да му внушите, че негов проблем, за който ви е споделил, може да бъде решен с лекота от самия него.

Четвърта стъпка – изваждане от хипноза.

Бавно и постепенно, с темпото и ритъма на събеседника си, го върнете обратно тук и сега. Забързайте говоренето си, нека то стане по-високо, по-бодро и по-енергично.  Може да му предложите да помисли за идеи какво ще прави в следващите часове, вечерта, на другия ден, следващите дни. Целта е човекът да възвърне предишната си бодрост.

Какво е хипнозата може да прочетете тук – Хипнозата

Един добър начин на приложение на Хипнозата, е за намаляване на килограмите. Ако имаш нужда – заповядай тук: Курс “Отслабване чрез Хипноза в група”

Предстоящи събития

Next >
«

August 2017

»
Sun Mon Tue Wed Thu Fri Sat
30 31 1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30 31 1 2