Follow Светла Трифонова Психотерапевт и Хипнотерапевт on WordPress.com
Advertisements

Празнотата в нас.

looking_

 

Основен екзистенциален проблем на човека, заедно с въпроса за смисъла на живота и страха от смъртта, е празнотата вътре в него.

Празнотата се свързва с липсата на емоции и чувства вътре в нас. Причината се корени в монотонността на ежедневието и невъзможността да се свързваме с нуждите и желанията си.

Човек се чувства празен и единственото чувство, с което се свързва, е безсилието.

Животът ни учи как би трябвало да живеем – да се изучим, да постъпим в университет, да си намерим добра работа, да се влюбим, да се оженим и да имаме деца, да бъдем добри хора…

Но какво истински иска нашата душа? За какво копнее? Какви са най-съкровените й желание? Ето това изпразва хората от съдържание – непознаването на себе си и оттам идва незнанието какво наистина искат.

Втурваме се към преследване на мечти, към реализиране на цели. Но осъзнаваме, че това е нещо външно, с което се опитваме да запълним празнината вътре. Не се получава напълно, дори може да се задълбочи, ако се вкопчим в преследването на външни обстоятелства.

Втурваме се към интимни, брачни партньори с надеждата най-накрая те да запълнят тази празнота. Но се получава така, че те задълбочават кризата. Задълбочава се тревожността и безсилието как да открием най-накрая подходящия за нас човек, който ще ни направи пълни и щастливи.

Оказва се, че проблемите се провокират от външните обстоятелства, но всъщност те са дълбоко вътре в нас и се крият, и клокочат.

Оказва се, че празнотата е фундаментален екзистенциален проблем.

 

 

Едно добро упражнение за себепознание и личностно израстване е да си представим нашата лична надгробна плоча. Какво бихме искали да пише на нея?

Почина празен…

или

Живя пълноценно и пълно в любов!

 

Какво бихте искали да пише на вашата надгробна плоча?

 

 

 

 

 

 

Advertisements

Петте травми.

th

 

 

 

Според Лиз Бурбо (автор на книгите: “Твоето тяло казва: Обичай се”, “Петте травми, които ти пречат да бъдеш себе си” и др.) всеки човек има една-две от пет травми. Тези травми се формират още в периода на ранното детство, когато се изгражда характерът на човек и в този процес не са задоволени адекватно неговите потребности – от любов, от близост, от общуване, внимание, грижа, топлина…

 

  1. Първата травма е травмата от ОТХВЪРЛЯНЕ.

 

Кога се появява?

 

Още от утробата на майката. Когато детето не са го искали, а майката е заченала случайно. Когато родителят (родителите) са искали момче, а се е родило момиче. Когато човек идва на този свят, без да е била планирана появата му. Също – след аборт.

 

 

Как да познаете човек с такава травма?

  • Тези хора трудно заявяват себе си;
  • Трудно казват: ИСКАМ;
  • Трудно живеят себе си;
  • Говорят с извиняващ се тон;
  • притесняват се;
  • заемат малко място;
  • не могат да тежат;
  • неуверени са, играят роля на жертви;
  • смятат, че не са достатъчно добри и се самонаказват;
  • много слаби са (все едно казват – не заслужавам да живея на този свят);
  • носят тъмни дрехи – черни, сиви, да не правят впечатление;
  • студени са (т.нар. шизоиден характер), защото всяка проява на обич им носи болка;
  • трудно се свързват с чувствата си;
  • има буден ум, рационални са;
  • имат изключително богат вътрешен свят;
  • пасивни са, не са инициативни и спонтанни;
  • интересуват се от Бог, духовното, абстрактното…

 

Маската, която си слагат в обществото е на БЯГАЩИЯ.

 

Как се лекуват?

  • учат се на яркост и забележимост – да обличат цветни ярки дрехи,
  • учат се да бъдат забележими, шумни, в центъра на вниманието;
  • учат се да се смеят, да се забавляват, да танцуват и пеят (Вижте ме!)
  • където и да отидат, се учат да искат най-доброто за себе си, най-хубавата маса в ресторанта, най-хубавото момиче в бара…

Зад маската им се крие работлив човек, ефикасен, способен да реагира бързо.

 

 

  1. Втората травма е травмата от ИЗОСТАВЯНЕ.

 

Кога се появява?

 

След раждането на детето. Това са деца на родители, които много работят и оставят детето на грижите на баба, детегледачка или в детската градина. Детето се чувства изоставено и живее с убеждението: “Аз преча”.

 

Как да познаете човек с такава травма?

  • Тези хора са убедени, че не трябва никога да обичат (иначе ще ме изоставят и много ще ме боли);
  • Това са най-големите артисти (за да задържат вниманието на мама, постоянно играят);
  • Те най-често се разболяват – до преиграване;
  • имат болезнена нужда от внимание и смятат, че трябва да го заслужат;
  • Тези хора най-често саботират връзките си (по-добре те да изоставят партньора си, вместо партньорът им да изостави тях);
  • Винаги имат варианти – ако решат да напуснат партньора си, преди това са си осигурили друг;
  • мразят самотата – тя ги убива;
  • Това са хората МАНИПУЛАТОРИ № 1
  • трудно се разделят с хората; вкопчват се в тях (т. нар. орален характер)

 

Маската, която си слагат в обществото е на ЗАВИСИМИЯ.

 

Как се лекуват?

  • С “Предавам се!”;
  • с искреност – учат се да са себе си, без маски;
  • развиват моногамност, дълбочина на характера;
  • учат се да са себе си, да споделят за себе си частно и открито;
  • учат се да бъдат сами, да изследват самотата, изолацията и да си бъдат самодостатъчни.

Зад маската им се крие упорит човек, знае какво иска, забавни са, социални, артисти.

 

 

  1. Третата травма е травмата от УНИЖЕНИЕ.

 

Кога се появява?

 

Свързва се с властно, авторитарно възпитание на детето и се появява след първата година. От детето се иска пълно подчинение и послушание. Майката е студена и много критична.

 

Как да познаете човек с такава травма?

  • Тези хора смятат, че са пълен провал – и те, и живота им;
  • Смятат, че не могат да се справят;
  • Гледат на другите като на по-важни и по-големи от тях, затова никога нищо не отказват, винаги са много усмихнати, угаждат на другите и пренебрегват себе си;
  • Не умеят да казват Не, не умеят да се заявяват;
  • Не са значими за себе си, пренебрегват собствените си нужди;
  • обикновено са по-пълни хора – сякаш с повечето килограми отгоре казват на света – не може да ме нараните… (т. нар. мазохистичен характер).

 

Маската, която си слагат в обществото е на СПАСИТЕЛ.

 

Как се лекуват?

  • Като спрат да спасят всички!
  • Като поемат ангажимент само за себе си;
  • Като се ангажират за своето собствено щастие!

 

Зад маската им се крие чувствителен към другите човек, весел, помирител, щедър, с голямо достойнство.

 

 

  1. Четвъртата травма е травмата от ПРЕДАТЕЛСТВО.

 

Кога се появява?

 

От три до шест години, когато на детето му се дава пълна свобода и няма ясни граници. То расте с убеждението, че всичко му е позволено, интересува се само от собствените си чувства и потъпква чувствата на другите.

 

Как да познаете човек с такава травма?

 

  • Тези хора са били свидетели на предателство в дома си – изневери, двойнствен стандарт, лъжи вкъщи;
  • Това са много волеви хора,
  • Организирани са, контролират всичко;
  • фокусирани са в силата и властта;
  • имат стегнати тела (т. нар. нарцистичен характер).

 

Маската, която си слагат в обществото е на КОНТРОЛЬОР.

 

Как се лекуват?

  • С пускане на контрола;
  • с: “Не зная”, “Не мога!”

Зад маската им се крие началник, човек, който бързо взима решения, победител.

 

 

  1. Петата травма е травмата от НЕСПРАВЕДЛИВОСТ.

 

Кога се появява?

 

След шестата година, когато на детето му се втълпява да бъде перфектно. То расте с убеждението, че ако сгреши, ще бъде наказано. В него стои винаги едно: ТРЯБВА!

 

Как да познаете човек с такава травма?

 

  • Тези хора са твърде сковани, ригидни;
  • Това са децата-отличници;
  • Хората, при които винаги има ред, всичко си е на мястото,никога не закъсняват;
  • Хора, които не приемат изневяра и най-тежко я преживяват;
  • Най-често имат проблеми с оргазма (не могат да се отпускат) – т. нар. ригиден характер

 

Маската, която си слагат в обществото е на ПЕРФЕКЦИОНИСТИ.

 

Как се лекуват?

  • С пускане на контрола – новото убеждение е: Не бъди перфектна;
  • С позволяване на хаос, спонтанност;
  • Тези хора се учат да живеят без план, без релси…

 

Зад маската им се крие творческа личност, с много енергия, подреден човек, по-често нямащ нужда от другите.

 

МАСКИТЕ СА РЕАКЦИИ НА ЧОВЕК, НЕ НЕГОВОТО ПОВЕДЕНИЕ!

 

Миналото влияе на настоящето.

th

Има събития в живота на всеки човек, които оказват голямо влияние върху мислите, емоциите, убежденията и оттам – на поведението му в настоящето.  Обикновено това са силни негативни преживявания, които са се случили в детството и които дават голям отпечатък върху начина, по който мислим за себе си, за другите, за света днес.

Всеки човек има различно минало, различно детство и все пак относително сходни преживявания с другите като деца. Например:

– Негативни спомени и преживявания от властен, критичен родител;

– Развод на родителите;

– Смърт на баба/дядо;

– Изоставяне от единия или от двамата родители (буквално или небуквално – отсъствие от вкъщи);

– Неприятни случи в училище като насилие, неприемане, отхвърляне, подигравки;

– Смяна на местоживеене и последващ дисконфорт;

– Преживяване на болест, травма, инциденти…

Понякога някои от негативните събития от детството се повтарят в юношеството или в по-зряла възраст като доказателство за тяхната сила, могъщество и валидност в живота ни. И така развиваме множество негативни убеждения в живота си като:

– Животът е труден;

– Животът е гаден и несправедлив;

– Аз съм нещастен (нещастна), съдбата ми е такава;

– Имам лош късмет и др.

Вкоренените убеждения още от детството ни помагат да си обясним много от преживяванията си като деца, да намерим смисъл в негативните случки.

Но днес, в настоящето, ние имаме шанс да променим старите закостенели убеждения и да намерим нови, истински, валидни за нас положително убеждения.

Как става това?

С преформулиране на старите убеждения в нови.

“Животът е труден”, “Животът е гаден и несправедлив” го преформулираме в “Аз съм автор на живота си! Животът е прекрасен!

“Аз съм нещастен (нещастна)”, “Съдбата ми е такава”, “Имам лош късмет” го преформулираме в: “Аз съм щастлив човек!“, “Всичко е в моите ръце

По същия начин бихме могли да преформулираме старите си негативни убеждения за другите хора в нови, позитивни твърдения.

Всеки път, когато автоматично се включат старите убеждения, отделете време да поразсъждавате от къде се активират – от къде тръгват, каква конкретна случка ги поражда и безпристрастно ги подминете. Те не са истина за вас.

 

Още по темата на Курс обучение “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?”

 

Хипноза и НЛП 12: Моето ново Аз.

 

 

Група по психотерапия и взаимопомощ.

 

 

 

Човек никога не е щастлив, но прекарва целия си живот, устремен към нещо, което вярва, че ще го направи щастлив.” (А. Шопенхауер)

В края на живота си, когато сякаш е все едно дали си щастлив или си бил нещастен, осъзнаваш, че животът е просто един вечно изплъзващ се настоящ миг…

 

“Относителното щастие на човек произтича от три източника:

  • онова, което той е;
  • онова, което притежава;
  • онова, което представлява в очите на другите.” (А. Шопенхауер)

Темите за смъртта, за смисъла на живота, за самотата и изолацията са основни теми в човешкия живот и човек търси постоянно отговори на въпроси, които го вълнуват, тревожат, изпълват.

Личностното развитие е самотен процес. В група по психотерапия и взаимопомощ човек се чувства по-малко самотен, повече подкрепен по пътя на промяната и самосъзнанието. 

Опитният психотерапевт познава и умее да управлява мощта на груповата енергия. Всичко важно премълчано, може да спре потока на важните теми и моментните емоционални състояния и  динамиката на групата да се промени, процесът на промяна и себе осъзнаване да се забави.  Затова ключова фигура е образът на психотерапевта. Той знае как да постави фокуса върху “тук и сега” и подтиква проблемите и актуалните теми на всеки един да се изследват непосредствено в настоящия момент, отколкото да се работи с нещо извън групата или да се дълбае в дълбоките корени и минало на проблемите.  

Груповата психотерапевтична работа е разглеждане и осъзнаване на взаимодействието между членовете в групата – кой е активен, кой как реагира, постъпва, как дава обратна връзка, какви са чувствата му тук и сега…,  а така също и работа по разбиране на самия процес – как е протекло взаимодействието, какво поражда конфликт или единомислие и т.н. Връзката е АЗ – ТИ – в диалог, във взаимност. Изследването на взаимоотношенията между членовете помага всеки да  разреши основните проблеми, които той среща във взаимоотношенията си извън групата.

Груповата психотерапевтична работа е постоянен цикъл от възбуждане на емоции “тук и сега”, но и разбирането и осъзнаването на точно тези емоции.

А понякога е нужно да се изключи съзнанието и да се даде позволение на мъдростта на тялото да поеме контрола и да се наблюдава тук и сега какво се случва с него.

 

 

Какви са целите на терапията в група:

1. Себеразкриване. Споделянето пред други хора е признак за разрешаване на наболял житейски или здравословен проблем.

Защо и какво не ми върви в живота? Как се справям? Кой съм аз? Как постъпвам обичайно? Какво ми пречи да съм щастлив човек?

Групата помага да се види ясно какво е поведението на всеки един и какво е специфичното различие. Не са толкова важни самите подробности и история на дадено поведение или постъпка, колкото самото себе разкриване и споделяне. Това е първа стъпка към промяна.

2. Даване на обратна връзка.  Къде е всеки един в тази микро среда? Активен или пасивен е? Какви трудности среща пред себеразкриването в групата?

Даването на обратна връзка в терапевтична група от психотерапевта и от останалите членове на групата помага на човек да види къде греши и какво прави при взаимоотношенията си в “незащитена среда”  – навън, в своето обкръжение, в макро средата си. В защитена среда има възможност да отработва ново поведение.

3. Защитена среда на взаимопомощ, подкрепа, без анализ, без осъждане. С пълно приемане и емпатия.

Споделянето на общи проблеми помага на човек да се чувства по-малко изолиран, по-малко самотен и повече подкрепен. Изгражда се доверие в безопасна среда.

 

Групата помага да поемате рискове, да експериментирате по нов начин, с ново поведение, защото тя е една сигурна среда на обич и емпатия.

Всичко, което се случва в групата, е конфиденциално.

 

ЗА КАКВО ПОМАГА ГРУПА ЗА ВЗАИМОПОМОЩ?

  • За търсене на отговор на въпроси какво не ми е наред, къде греша във връзките си, защо се чувствам изолиран, самотен човек?
  • За помощ при справяне с негативни емоции, ПА, тревожност, безпокойство, безсъние;
  • За справяне с гнева и тъгата;
  • За справяне със социална тревожност, фобии, зависимости;
  • За справяне с раздяла при развод, смърт;
  • За справяне в съжителство с неизлечимо болен човек;
  • За справяне с неудовлетвореност с живота, при мисли за смъртта и изолацията;
  • За личностно развитие и самосъзнание и др.

 

КОГА: всеки понеделник  от  19:00 до 21:00ч.

КЪДЕ: гр. София, ул. “Козлодуй” № 100

ЦЕНА: 20.00 лв. на посещение

ВОДЕЩ: Светла Трифонова психотерапевт

За записване тел: 0888927870, 0885129269;  Е-mail: svetlushall@gmail.com

Група по психотерапия и взаимопомощ.

 

 

images4ZM252NB

Зов за обич.

thQMRW8HMK

Можем да бъдем по-чувствителни и да използваме мили, топли думи. Колко малко е нужно, а колко много даваме и вече всички сме някак по-малко самотни…

Колко малко трябва на всеки от нас – една протегната ръка, един зов за обич…

Осъзнаването на смъртта води до осъзнаването на живота. Всички ще умрем… Някои скоро, други – не чак толкова скоро. Страхът е неизбежен, той е основен, фундаментален. Но колкото по-смислено, по-пълноценно живеем, толкова сякаш това смекчава страха … че всички сме смъртни. Аз също.

thBJZJDWT9fff

 

Не мога да те видя. Сякаш между нас има мъгла. А може би стена. Взирам се, защото те усещам. Там си – срещу мен! Усещам дъха ти, усещам присъствието ти. Толкова дълго те търсих… Уморена съм. Сякаш сънувам.

Сън ли си? Отварям затворени очи. Пред мен – счупено огледало. През безкрайните парченца отражение зървам теб! А после изчезваш. Няма те.

Измислих ли те? Безкрайните самотни нощи те извикаха. Сливах се с теб, заспивах уморена, но прегърната, щастлива. Утрото идваше жестоко и не жалещо – теб те нямаше до мен. Скърбях.

Кой си ти? Познавах те, а не можех да те слепя от безкрайните парченца. Кървяха пръстите ми непокорни и диви, умоляващи. Болеше.

Коя съм аз? Нестоплена, не успокоена, незащитена. В глуха самота, където само дъхът ти трепти едвам – едвам. А моят дъх го няма. Да не би да приглуши проблясващото отражение в парченцата стъкло. Изгубена съм.

Протягам ръка, а ръката скована, бетон.

Отварям уста, а устата я няма, без глас.

Раздвижвам тялото, а тялото разпиляно, безчувствено.

И става чудо! Нечия чужда ръка ме докосва.

Нечия чужд глас ме стопля.

Нечий зов за обич ме обръща.

Моят.

 

 

Медитация НЛП 21: За щастие

 

 

 

 

Зрялата любов.

couple love romantic cute sad alone making love kissing kiss hugging hug wallpapers (1)

Човек е съвкупност от парчета, от разпилени части, които зрялата любов обединява и го прави отново цял.

Зрялата любов не търси любимия, а намирайки го, започва процес на взаимно израстване. Затова тя носи в себе си подаръци – на израстването, на оглеждането в другия като в огледало.

Зрялата любов създава автентични взаимоотношения с любимия. Всичко е прозрачно – и мислите, и чувствата, и действията. И личната сила на всеки един расте и поотделно, и заедно. Задни цели просто не съществуват.

Зрялата любов издига, обогатява, защото любимият е учител, треньор по личностното ни развитие.

Зрялата любов води до самосъзнание. 

Зрялата любов облекчава, омилостивява екзистенциалната самота.

Зрялата любов не е късмет, а е естествено случване на самодостатъчния индивид.

Зрялата любов е свобода. Влизането във връзката не е от нужда, а е от излишък.

Зрялата любов е цяр. Динамичният процес между двама души лекува, заздравява рани, слепва парчета.

Зрялата любов е дар. Божествен дар, път на душата. Тя е смисълът на живота.

 

“Незрялата любов казва „Обичам те, защото се нуждая от теб!”, зрялата любов казва: „Нуждая се от теб, защото те обичам!“  (Ерих Фром)

 

Медитация 16: За чудеса.

Медитация НЛП 21: За щастие

Медитация 26: За самочувствие

Медитация 18: За вътрешни ресурси.

Медитация за мисията на моята душа.

Спиш ли добре?

Sleep-Dep-4

Добрият сън (от вечерта – чак до сутринта) прави човек спокоен, отпочинал, уверен, в добро настроение и кондиция за предстоящия ден.

Не е така обаче за човек, който не се наспива добре, има проблеми със съня, буди се често или въобще не може да заспи.

Разстройството на съня е сериозен проблем. Съпътства депресията или други психични заболявания.

Как да подобрим съня?

  1. Създайте си ритуал преди лягане. Този ритуал може да включва разходка, взимане на душ, пиене на чай от маточина или топло мляко. Не е добре да сте преяли, но не е добре и да сте гладни. Ограничете се с кафе до обяд.
  2. Лягайте си по едно и също време. Използвайте леглото само за спане. Без ТВ, без смарт телефони, таблети и лаптопи.
  3. Проветрявайте  помещението преди лягане добре.
  4. Не мислете за това как няма да можете да заспите. Мислете в колко часа ще се събудите на сутринта. По този начин програмирате мозъка си за непробуден сън.
  5. Не забравяйте, че и с малко сън човек може да се чувства добре. Поне за известно време.

Потърсете помощ, ако чувствате продължителна тревожност при смущения на съня.

Една добра практика за помощ при нарушения на съня е Хипноза

Хипноза 8: За сън.

Хипноза и НЛП 12: Моето ново Аз.

 

Тревожност за личното здраве.

energy-clipart-healthy-body-11

Тревожността за личното здраве може да се появи, когато човек се страхува какво му е при неразположение или когато е болен, а лекарите не могат правилно да го диагностицират или се колебаят в поставянето на точна диагноза.

Тревожността за личното здраве се появява, когато човек продължително време боледува или се случва често да боледува.

Тревожността за личното здраве се появява, когато човек е здрав, но се страхува да не се разболее. Когато при всяка неразположение си мисли, че някаква болест ще го завладее и то непременно тежка или неизлечима.

При провеждано проучване приблизително от 1% до 2% от населението се тревожи за личното си здраве.

Кога тревожността за личното здраве се превръща в проблем?

Когато човек започне да интерпретира неправилно физическите си и телесни усещания. Например:

Силно сърцебиене и учестен пулс – имам високо кръвно, ще получа инфаркт, ще умра;

Главоболие – имам тумор, ще умра;

Пъпка, която не изчезва – имам рак на кожата;

Потя се, изтръпва ми тялото – имам множествена склероза;

Болки в стомаха – имам рак

и др.

Открийте поведенията, които са вредни! Например:

– избягвате да ходите на лекар, за да не ви открият заболяване;

– избягвате да четете статии на здравна тематика, за да не припознаете някое ваше неразположение като болест;

– непрекъснато взиране в огледалото, търсене на нещо дефектно по лицето, шията, очите; пипане, опипване на други части от тялото за бучки, тумори, образования;

– страх от излизане, ръкостискане, допир до хора;

– всекидневен страх за здравето…

Как да се справите, ако имате тревожност за личното здраве повече от обикновено?

Имайте предвид, че  честите негативни мисли за здравето са натрапливи. Затова отнасяйте се към тези мисли просто като …. мисли. Нека идват и си отиват също толкова бързо, както са се появили. Без да ги анализирате, променяте или гоните.

Изправете се пред страха си! Той е там с цел – да помага!

Обърнете внимание на следното упражнение:

1. Каква конкретна ситуация те провокира да мислиш негативно за здравето си?

2. Напиши на лист мислите си, без да ги цензурираш.

3. Опиши всички чувства, които са провокирани от тези мисли?

4. Къде в тялото си чувстваш проява на тези емоции? Свържи се с усещанията си.

5. Коригирай онези мисли, които са “бъг” в мозъка ти – онези, натрапливите, за здравето ти. Другите ги пускай свободно да идват и да си отиват – като страничен наблюдател.

6. По какъв нов начин се държиш след това упражнение, какво е твоето ново поведение при подобни ситуации?

 

Още по темата на Курс обучение “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?”

Медитация За връзка с Аза.

Медитация за мисията на моята душа.

Медитация НЛП 21: За щастие

Как влияят мислите?

th

Каквото мислиш и където е фокусът ти – това идва в живота ти и това се уголемява. Освен това, начинът на мислене въздейства върху това как се чувстваш.

Какви са начините на мислене? И как влияят мислите?

Има два вида мисли – полезни и вредни. Ако се чувстваш добре през повечето време, най-вероятно имаш полезни мисли. Ако изпитваш негативни чувства, които дори те разболяват, най-вероятно мислите ти са вредни.

Вредните мисли са автоматизирани.  (Ето пак не ставам, Не ме бива, Негоден съм, Не съм като нормалните хора, Пак се изложих….) Идват на мига при някакво конкретно преживяване, случка и колкото повече вярваш в тези мисли, толкова повече нарастват негативните емоции. Наричат се още негативни убеждения, които най-често сме наследили от нашите родители или от средата, в която сме израснали.

За да разбереш дали си привърженик на вредни мисли, отговори с ДА на следните въпроси:

1. Мисля в “черно-бяло” – всичко или нищо.

2. Знам какво мислят за мен хората – “четене на мисли”

3. Никога не ми върви – “генерализиране”

4. Винаги съм губещ(а) – “катастрофизиране”

5. Не виждам нищо позитивно – “филтриране”

6. Трябва да съм добър (добра) – “изискване”

7. От мен зависи всичко – “обобщение” и др.

 

Как да се справиш с вредните (автоматизирани) мисли?

1. До колко процента от 0 до 100 вярваш на тази или онази мисъл?

2. Какви са доказателствата в истинността на тази или онази мисъл?

3. Какви са доказателствата против тази мисъл?

4. Каква е ползата ти от тези вредни мисли?

5. Ако ги чуеш същите тези мисли от някой друг, какво би го посъветвал?

 

Промяната в мисленето води до промяна на поведението.  Когато се намали вярването във вредните мисли, когато се преобразуват по пътя на логиката, тогава ще се намали негативния начин, по който човек се чувства.

 

Още по темата на Курс обучение “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?”

Една добра практика е Хипноза

Хипноза и НЛП 12: Моето ново Аз.

 

 

 

 

Гневът като учител.

thD5CM5HNY

Когато гневът се използва в негативен смисъл – като разрушаване, като нещо деструктивно, гневният  човек е като ковач с пирони по стена. Остава дълбоки бразди, дори да извади след време пироните.

Когато се търси ползата от гнева, той би могъл да се превърне в добър учител, като “урок”, който носи познание.

Всеки гняв започва от някаква случка и се надига от появилите се на мига мисли, породени от точно тази случка. Има връхна точка и последващ спад.

Ако знам, че този цикъл е пагубен за мен, не ми харесва или просто искам да мога да се владея, процесът на промяната става възможен за мен. Защото знам, че не искам да продължавам по стария начин.

Едно упражнение помага да се видиш отстрани и да постъпиш по нов начин, когато усетиш, че в теб започва да се надига гнева:

Представи си, че не на теб, а на някой друг човек, се случва нещо кофти – някаква неприятна ситуация и последващ я гняв. Погледни се отстрани и си кажи:

1. “Ако бях на твое място, щях да се чувствам…….” и отговори каквото ти идва в тази конкретна ситуация.

2. “Ако бях на твое място, щях да кажа….” и отговори какво ти идва.

3. “Ако бях на твоето място, щях да постъпя…” и отново отговори каквото ти идва.

Като се  погледнеш отстрани, това дава възможност бушуващите емоции в момента да се успокоят. Дава възможност да проявиш малко търпение и да осмислиш по нов  начин ситуацията. Тази техника помага да се разсеят силните емоции и оттам – да се преобразуват.

Най-добрият вариант е тази нова преобразувана енергия да се насочи към творчество.

Непреобразеният гняв става хроничен и част от живота на човек, който винаги намира начин и повод да се чувства тъжен, нещастен, наранен, депресиран, самотен. Зад гнева стои болка, разочарование, изолация.

Човек се чувства често гневен, когато няма любов в живота си, която да го преобрази и омилостиви.

 

Още по темата на Курс обучение “Как да управлявам емоциите си чрез НЛП?”

Една добра практика е Хипноза

Хипноза и НЛП 12: Моето ново Аз.

1. Хипноза “Отговор на въпрос”

 

 

Recent Posts